© Черно море

"И на малките кораби също е горда мъжката служба военен моряк" - отбеляза началникът на щаба на 18-и дивизион кап. II ранг Тодор Богданов в тържественото си слово. Той посочи най-съществените дати в 65-годишната история на дивизиона, създаден на 2 юни 1951 г. със заповед на министъра на народната отбрана. За пръв командир е назначен капитан втори ранг Асен Стоянов. Името "Дивизион кораби със спомагателно назначение" формированието придобива през 1994 г. 

"В историята на дивизиона освен рутинните делници, ярко се отличават моменти, когато чувството за дълг и мъжество са надделявали над страха и мисълта за собствения живот. Тези факти дават основание да се възприемаме като формирование с уникална същност" - каза още кап. II ранг Тодор Богданов. Той отбеляза, че на 18-и дивизион може да се гледа като на своеобразен доайен във военноморските сили на Република България.

"Тук в строя са двата най-стари кораба в състава на ВМС. Рейдови боксир "Христо Ботев", пуснат на вода през 1937 г. Друга гордост е спасителен кораб "Протео", който на 21 май чества своята 12 годишнина под български флаг. Корабът е спуснат на вода през 1943 г. и е предназначен за провеждане на операции по оказване на помощ и спасяване на аварирали подводници на дълбочина до 120 метра, търсене и спасяване на бедстващи плавателни съдове и аварирали летателни апарати, изваждане на повърхността на малки плавателни съдове, провеждане на курсове за обучение, квалификация и преквалификация на водолази" - разказа Тодор Богданов.

Началникът на щаба на 18-и дивизион благодари на военнослужещите за професионализма, всеотдайността и търпението. "Вашето старание, усилия, лишения и жертви не остават незабелязани и неоценени" - обърна се към тях Тодор Богданов. За заслугите си отличия получиха 20 военнослужещи от 18-и дивизион.

Специален гост на празника беше най-възрастният жив командир на дивизиона капитан първи ранг от запаса Енчо Енчев. 

"Командир на дивизиона бях от октомври 1973 г. до октомври 1982 г. От онова време пазя само хубави спомени. Аз съм бил и на други места служещ и командир, но дивизион "Охра", както му беше името тогава, за мен е бил не втори дом, а първи, защото повече от времето аз съм си бил в дивизиона. И съпругата ми не ми се сърдеше за това. За съжаление нея я няма вече. 18-и дивизион за мене е бил всичко. Аз дойдох в него от щаба на флота и първата ми задача беше да премахна подозрението и недоверието към мен от страна на военнослужещите... Искаше ми се хората да ме приемат не като командир, а като член на колектива - аз да вярвам на тях, те да вярват на мен. Мисля, че успях в това начинание..." - сподели Енчо Енчев.

 

Източник: Черно море