© Народно дело

Людмила Найденова разказа също, че по-късно видяла агресивната овчарка да обикаля по съседни улици, но този път като тартор на още две кучета, които я следвали. Тя коментира също, че не е никак доволна от реакцията на служителите на общинския приют за бездомни кучета. След като чрез дежурния в общината тя се свързала с тях, те й обяснили, че ще я потърсят, за да тръгне на обход с тях и да им покаже точно кое куче я е нападнало.

"Това е абсурдно, кучето може да обикаля целия район, не мога да отделя време, за да го преследвам с тях", коментира Найденова. Тя обясни, че се притеснява, че агресивното животно може да нападне и дете, тъй като в близост до мястото на инцидента има няколко учебни сгради. Освен това в близост е и едно от оградените места за свободна разходка на кучета, направени от общината.

Варненката, която всъщност е родена в Ленинград (сегашния Санкт Петербург), разказа и още нещо любопитно, свързано с детството й и тогавашните правила в съветска Русия за отглеждането на домашни животни. Тъй като и двамата й родители работели, като малка тя нямало как да има куче, защото от ленинградския кучкарник просто отказали да поверят такова на семейство, в което няма кой да се ангажира с отглеждането му през първата година.

"Когато ставаше въпрос за породисто куче, се подписваше декларация, че размножаването му може да става само с посочен от тях екземпляр от същата порода", добави Людмила Найденова. Стопанинът бил задължен да пази кучето си и ако се появи някое поколение от "незаконно" чифтосване, освен че се плащала глоба, кучето можело да бъде отнето.

Източник: в. Народно дело