Изложбата, включваща 25 художествени произведения в техниката на маслената живопис и акварела от различни творчески периоди, отбелязва 75 години от рождението на художника.
Ако е нужно да се постави заглавие на експозицията удачно би било да се заеме понятието на Мишел Фуко Археология на знанието. Творчеството на Панайотис Гуджимисис притежава несъмнена интелектуалност и представлява една живописна археология на знанието. Използвайки система от епистеми (познавателни единици) авторът извежда от първични хаос, от хтоничната същност подреден космос - културен и социален. Тези епистеми са знаци на традиции, формирали балканските култури - тракийска, елинска, римска, византийска, християнска. Живописната образност търси и познава кодирани в българската идентичност символи и стойности .
Стилистично картините на Панайотис Гуджимисис кореспондират с фреските. Композициите се изграждат посредством полагане на обемни живописни петна, като цветът е освободен от репрезентативната му функция и е изведен като основен конструктивен елемент. Рисунката е експресивна, формата - монументална. Времето е внушено чрез неговата линеарност и историчност едновременно с измеренията на вечната му актуалност. Живописта на Панайотис Гуджимисис представя пред зрителя едно познание, в което човекът е обект и субект на времето, история и археологията, т.е. живопис, която е самознание.
Панайотис Гуджимисис е роден на 6 май 1941 г.в Елинохори, Гърция. През 1948 г. семейството му емигрира в България. Завършва НХА - София, специалност Живопис в класа на проф. Ненко Балкански през 1968 год. Разпределен е в гр. Търговище, където основава Дружеството на художниците през 1974 г. и е негов Секретар, а впоследствие е директор на Художествена галерия "Никола Маринов". Инициира провеждането на международен пленер по акварел с участие на художници от Балканите и източноевропейските страни. След 1989 г. художникът се мести във Варна, където живее и работи до 2003 г. Панайотис Гуджимисис е представял творчеството си в 12 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участвал е в почти всички общи изложби, организирани от СБХ в България, както и в групови изложби в Германия, Алжир, Сирия, Кипър, Румъния, ОАЕ. През 1993 г. се представя в Международното биенале на живописта в Гранд Пале - Париж. Носител на орден "Кирил и Методий" - златен и медал "Климент Охридски". Негови картини са притежание на множество художествени галерии в страната, както и на частни колекции в Япония, Германия, Франция, Израел, Швеция, Австрия, Гърция и др.