Друга много характерна тенденция е запознанства чрез интернет , които прерастват в партньорска връзка, понякога и в брак, да доведат до интензивно и изключително жестоко домашно насилие. През годините наблюдаваме както дълга връзка, дългогодишен тормоз, 30 години търпение, докато се потърси съдействие, така и друг момент-кратка връзка, но с интензивно насилие. Друг момент това е изобретателността по отношение на методите за психическо насилие. Тук мога да цитирам някои случаи. Жертвата може да бъде отведена на някакво място, където да и бъде показано откъде ще бъде хвърлена в морето или на място, където извършителят посочва, че там ще бъде нейният гроб. Както имахме случай на изработен макет на гроб и оставен пред входната врата на жертвата. Насилникът отправя и заплахи към всички, които се опитват да помогнат на жертвите. Това могат да бъдат родителите, колегите, дори към нас. Имали сме случаи, при които извършителят предлага или споразумение, или наказание. Екипът ни е дългогодишен и знаем как да реагираме в такива ситуации. Най-голям е рискът за жертвата, когато тя прави опит да се отдели от извършителя. Той прави всичко възможно да я задържи. Той не е мотивиран тази връзка да бъде прекъсната. Психически, финансово и социално жертвата вече е направила първата стъпка и тя е мотивирана да избяга от това страдание. Но когато извършителя вижда, че ситуацията в живота му драстично ще се промени, ще загуби властта и контрола, прави всичко възможно и прибягва до заплахи и други издевателства. 

-Мъже, жертви на домашно насилие, се обръщат изключително рядко. В повечето случаи става въпрос за насилие над възрастен човек от порасналите му деца. За извършителите на насилие има програма, която предоставя организацията. Има случаи,в които се самозаявяват, но това се случва изключително рядко. Тогава, когато осъзнават, че агресивното поведение създава проблеми за него и партньорството му. Другият механизъм е насилникът да бъде задължен от съда да посещава специализираните програми. Що се отнася до възраста на пострадалите, няма граници. Групата, която се обръща към нас най-често обаче е между 20 и 45 години. Това са жени активни в обществения и професионалния си живот. Има над 70 години жени, които се обръщат, но дори след това развръзката на ситуацията не е добра. Там търпимостта, безпомощността, а и нагласите са предопределени от манталитета. Това са хора, които носят една патриархална култура. Съвременните жени имат много повече информация, имат много по-нисък толеранс към насилието, повече институции има, които са ангажирани с този проблем. За съжаление обаче са малко хората около тези семейства като съседи и близки, които предприемат действия и помагат.

-От разказите на нашите клиентки чувам, че много често тези инциденти се случват в късните часове. По това време семейството се събира и не на последно място, това е времето, в което се употребява повече алкохол. Една ситуация, при която има физически побой и тормоз няма как да не бъде чута от съседите. Но при тях по-скоро излиза на преден план нетърпимостта към това да живеят с такова семейство, което им нарушава спокойствието и се забелязва обвинително отношение не толкова към извършителя, колкото към жертвата и нагласата, че ако това се случва за това има причина. И тя трябва да се търси в поведението на жертвата, че вероятно тя дразни, изисква много от партньора си, или не се справя добре със задълженията си, проблеми, свързани с децата...Най-вече проблеми, свързани с подозренията на извършителя, че има изневяра и ревността е в основата на тежките случаи на домашно насилие и тези, които завършват с фатален край. Тук можем да кажем, че тези хора са рожба на патриархална култура, които считат, че жената в семейството следва да бъде в една подчинена позиция. Всяко неподчинение се наказва с различни методи, често това е побой. Психическия тормоз винаги съпътства физическото насилие. Самите жертви споделят, че предпочитат да има побой, защото той има начало и край. Шантажирането и манипулирането дълго време нанасят още по-силна болка, заканите, трошенето на предмети е още по плашещо понякога. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край...В един от последните ми случаи побоят беше траял 4 часа.

-Като една устойчива тенденция е по отношение на статистиката, но и толкова са възможностите на нашата организация да поеме. Във Варна няма обособена 24-часова телефонна линия. Има нарастване обаче на тежките случаи на жестокост и с поведение на насилника на човек, който няма какво да загуби. Ако загуби своята жертва, насилникът губи почва под краката си, губи себе си...

-Това, което законът дава като възможност е жертвите да поискат защита от съда. Има граждански закон и с него жертвата може да поиска няколко мерки за защита: извършителят да се въздържа от насилието, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, да не я доближава нея или определени места като местоработата й. Съдът може да определи времето, в което виновният родител ще вижда децата, може да се разпореди насилникът да участва в програми, а жертвата да посещава определена терапия. Тези мерки обаче касаят срок от 3 до 18 месеца. През това време жертвата има възможност да реши дългосрочно и окончателно проблемът си. В някои от случаите ситуацията е много високорискова и след инцидент жертвата няма ресурс и време да реагира. Затова са създадени кризисните центрове, в които настаняването е незабавно и на жертвата се оказва цялата палитра от подкрепа за 6 месеца. Добре е обаче една жена, ако се чувства застрашена, да има предварителен контакт с кризисния център, който често работи в пълен капацитет. Ако към този момент няма място, то в един следващ момент Дирекция "Социално подпомагане" може при първа възможност с административен акт да окаже съдействие за настаняване на жени с деца. Много важен в такива моменти е координираният подход. Много институции имат отношение към този проблем, защото това е проблем и на подрастващите, на здравеопазването и на образованието. Но пряко свързани със сигналите са полицията и Дирекция "Социално подпомагане". Много съществен ресурс са близките на жертвата, които могат да я подкрепят. И в кризисният центъра се подготвя именно това, кой може да вземе отношение. Защото преди да бъде настанена там, жертвата социално и икономически е зависила от извършителя.

-Не може да се каже, че домашното насилие касае предимно социално слаби семейства. Има много случаи, при които жилището е собственост на пострадалото лице и дори след намесата на съда е трудно насилникът да бъде изгонен от там. Той се укрива, държи ключовете в себе си, не вдига телефона си и жертвата не смее да се прибере у дома. Лесно е да се дава съвет отстрани, когато сме свидители на домашно насилие. За жертвата обаче много трудно тя да вземе решение да се раздели с насилника. Защото и се вменява вина и безпомощност, тя е заплашвана, че няма институция, която може да и помогне. Нереалистично е да си мислим, че един агресивен човек ще промени поведението си. Не е невъзможно, но той трябва да осъзнае че има проблем и пожелае да работи за решаването му. Много често поведението на тези хора е повлияно силно от употребата на алкохол и наркотици. Много драстични случаи има на побои и сексуално насилие след употреба на психотропни вещества. Що се отнася до жертвите, характерно е това дълго тя да се лута в поведението си, да гони насилника, да го прибира обратно, да не може да вземе окончателно решение. Вземането на решение за окончателна раздяла е дълъг път, който жертвата трябва да извърви и по него има нужда от огромна подкрепа. В домашното насилие виждаме много полярни взаимоотношения. От едната страна е любовта, от другата омразата. Често нежността и жестокостта съжителстват под един покрив. В повечето случаи жертвата е емоционално зависима от извършителя. В един момент тя го вижда като жесток човек, но в следващия момент вижда един слаб човек, който се разкайва, който я уверява, че тя е единствения човек, заради който той живее и обещава да се промени. Често при жертви, които до този момент не са получили в живота си внимание и истинска обич, не са били значими за някой, попадат в тази патологична схема и връзка и от там като във водовъртеж излизане няма.

-Колкото по-рано, толкова по-добре...При първата индикация , дори не е необходимо да има физическо посегателство, жените могат да се информират за това какви са техните права и как биха могли да избегнат по-тежка ситуация. При домашното насилие говорим за континиум от действия на извършителя, а не за инцидент. Често това продължава във времето като психическа агресия, сексуален тормоз, физическо насилие и икономическо насилие. Почти липсват случаите, при които жертвите търсят съдействие при първия случай. Те се надяват, че извършителя ще се поправи. Освен това страхът е мощен фактор за това да не се търси подкрепя и да се оттеглят жалбите. Нужно е жертвата да има подкрепа от близките и да е прекъснат контакта с извършителя, да има дистанция. При една близост жертвата е винаги под ръка. Имаме случай, при който жена, която е потърсила съдействие от полицията и нашата организация, е била заключена в стаята да не излиза дълго време без никакви комуникации. В такава ситуация дори психически стабилен човек би рухнал. Често жертвата се държи в присъствието на извършителя угоднически, за да се предпази. Има го и другия вариант, става твърде провокативна, с което отключва първичната реакция на извършителя, за да отключи агресията, защото един побой има начало и край, както казахме. Често обаче прекомерният натиск върху жертвата от страна на близки и приятели да предприеме нещо, дава обратен ефект. Това да потърси защита и да промени живота си е доброволно решение. Дори обаче една жена да се върне при своя насилник, вратите на кризисния щаб не са затворени. Това е безусловна подкрепа към пострадалото лице.
България е страна по много международни документи и държавата трябва да гарантира всички мерки за защита, превенция и закрила.
Докато няма противодействие с една по-добра наказателно-правна защита ще бъдем преки или косвени свидетели на тежки случаи на домашно насилие.
Това, което 11 НПО-та, работещи против насилието, обединени в Алианс за защита от насилие основано на пола, е да искаме да се предприемат незабавни мерки за приемане на законодателство. Текат такива процеси вече, преди повече от година България подписа Инстанбулската конвенция, но тя все още не е ратифицирана. Като приоритет поставяме промените в НК и наказателно-правната защита на жертвите. Настояваме всички форми на домашно насилие да бъдат криминализирани. Едва ако извършителя нарушава заповед на съда би могло да се заведе наказателно производство. Не се съблюдава и оценява риска. Има извършители, които се респектират от съдебния кат, но за други това е само лист хартия. Затова би било много по-ефиктивно при поредност от нарушенията да се предприемат серизони наказателни мерки и се избегне рецидив.