Думата война е твърде пресилена, защото в момента има конкурентен спор между фирмите, тъй като минималната цена на таксиметровите услуги във Варна е толкова занижена, че тя не отговаря на разходите на таксиметровите шофьори. От там се получава това напрежение. Бих казал, че решението е взето поради някакъв натиск в общината, в защита на определени интереси или от хора, които са напълно безхаберни и не са от бранша. Напрежението идва от там, че в момента при тази цена колегите работят под себестойност на услугата, която предлагат. Всички граждани и организации им се иска да предлагаме една много по-евтина услуга, но една услуга за да е сигурна, за да е качествена, да е на европейско ниво, тя трябва да има нужната цена, за да може калкулира печалби и за да може този бранш да съществува. 

За мен най-важното е, че Община Варна давайки разрешителни на всичкитези автомобили, които са действащи към този момент, преди появата на тази нова фирма в града, би трябвало да организира този вид транспорт и да дава сигурност на тези хора, които са в този бранш. 

Преди години, когато правех инвестиции в бранша си направих някакви проекти, но тези проекти в годините се променят нееднократно. Винаги в един бизнес има форсмажорни обстоятелства, но в България има прекалено такива обстоятелства и множество подводни камъни. В една такава обстановка всеки трезвомислещ човек би разбрал, че не може да се прави нормален бизнес. Нормален бизнес се прави със сигурност, правила, постоянство и загриженост от страна на компетентните органи при проблем да оправят нещата. Видяхте по време на заседанието на комисията по транспорт, че има една демагогия от страна на управлението в Община Варна. Говорят се един думи без никакво обоснование. Няколко пъти поискахме да кажат кой предложи тази цена за минимален праг на услугата от 0,60 лв. и така и не стана ясно.

За 15 години съм викан три пъти в Общината и то по наши въпроси. Никога не е било от администрацията на кмета или от съветниците от комисията по транспорт някой да звънне в нашата фирма за мнение или съвет. Забелязвам, че сменяйки се политическата сила на управление се сменят и хората и начина на мислене и отношение. Другото много важно е, че Община Варна няма еднакъв маниер на работа, такова е моето наблюдение. За мен комисията по транспорт трябва да заседава с присъствие на бранша. Задължително при всяко заседание трябва да има протокол, в който да е упоменато кои фирми са поканени, кои са се отзовали, за да няма после претенции. Би трябвало да има малко по-сериозен ангажимент към бранша, т.е. да се вземат по-бързо гъвкави решения.

Бранша не се представлява от пет таксита, в него има намесени много съдби, хора и интереси. Бройката около 3000 човека е мащабна. От тези хора всеки има различен инвестиционен проект. Един си е купил автомобил на лизинг, който свършва 2017-та, друг е поел ангажимент с кредит за жилище, трети е теглил пари за абитуриентска, различни съдби са и по принцип би трябвало, когато една структура е добре организирана да се вземат под внимание най-вече хората, които са работили в бранша и са дали от себе си. Хубаво е за потребителите да има ниска цена, но дали тя ще отговаря на качеството и сигурността на услугата, която ние предлагаме? Тук се касае за човешки живот. Управляваме всеки ден тия автомобили по пътищата, виждате инфраструктурата в какво състояние е , виждате шофьорите в България какви са. Допълнително знаете, че санкциите за нашия транспорт са огромни. ДАИ правят големи актове. Всяка една година разходите в бранша растат, а приходите намаляват. Това е така и започна да се усеща липсата на клиенти. Първо, българите масово емигрираха, амортизацията на автомобила в нормална пътна обстановка също трябва да е по-ниска. В момента това е един от големите разходи. Това сваля стремглаво надолу бизнеса. Според мен всеки един новопостъпил в средите ни трябва да спазва определен ред. Не може аз сега да си продам апартамента и да направя баничарница, да направя дъмпинг на всички. Аз имам фирма както казах от 15 години. При мен работят жени, мъже, семейства. Поел съм ангажимент към тези хора. Миналата година вдигнах заплатите, но все по-трудно ми става да си изпълнявам ангажиментите към работниците, към кредиторите. Сега при една такава стъпка трябва драстично да намалим заплатите. Ние не претарифирахме, но на всяка поръчка правим 50% отстъпка в знак на протест срещу своеволията на колегите. Според мен трябваше тази фирма, която създаде всички тези проблеми, да седне на един откровен разговор с останалите участници на пазара и да заяви намеренията си, да ги съгласува. Сега всички са се съсредоточили във въпросната фирма, останалите изчезнаха от кръгозора на обществото. А ние сме се доказали вече на пазара, имали сме доблестта и честта да работим и да даваме хляб на толкова хора. Само при мен работят около 150 човека. Много колеги идват и споделят, че клиентите се подиграват с тях. Варненци споделяли, че им е по-изгодно да се движат с таксита, отколкото с градския транспорт. Когато започвах някога беше лесно. Имате автомобил, отивате в една фирма превозвач, купувате си табела за 20 лева, вземате един апарат без фискална памет, нямаше дори ролка за отпечатване на касов бон, до 1997 г. бяха така нещата, и започвате да карате такси на цена, която сам си прецените. Нямаше регламент. В тоя бранш би трябвало от Министерството на транспорта, от ДАИ и общински организации да вземат кардинално, разумно решение в полза на бранша за цялата страна. За мен тези институции трябва да защитят интереса на хората, които са се доказали. Когато от центъра до "Чайка" превозът струва 2 лева, нека някой ми обясни кое в тази цена калкулира горивото, амортизацията, застраховките, печалбата на шофьора, осигуровките и т.н. Защото всеки един нов инвеститор може да се окаже балон. Да дойде и да гръмне след три месеца. Както стана преди три години, когато във Варна имаше една фирма "Паралел такси", Радослав Фитевски беше собственик и още една компания Джи пи ес такси, това са бизнесмени крупни, които имаха друг бизнес. Дойдоха във Варна, инвестираха набързо, направиха куп каши и изчезнаха от пазара. Но стана така, че аз в частност потънах в задължения с кредити, влязох в полемики и дела, прибраха ми колите. Загубих стотици хиляди левове. Вече тези фирми не са на пазара, тези инвеститори са в чужбина, а бранша и аз сме тука. И аз продължавам да возя хората във Варна и да нося всички негативи на институциите, на гражданите, на шофьорите. Забелязвам обаче, че в България няма кауза. Хората са еднодневки. Всички искат от днес за утре, никой не мисли в перспектива. Никой не мисли за онези, които правят нещо. 

Научих се да нямам големи очаквания. Защото те водят до големи разочарования. Искаше ми се някак си да вярвам в това, което се случва тука /на комисия по транспорт/, но вътрешното ми убеждение показва, че отново всичко е нагласено и имам чувството, че нещата няма да се уредят. Дано да греша, дано се вземат разумни решения и да са доволни колегите. За мен е най-важно на този етап хората ми да са доволни и да могат да си изпълняват ежедневните задължения и поети ангажименти към мен, към обществото, към семействата си. Гордо и с вдигната глава.

Пак ще се разгаринча. Този праг за мен е един, за друг друг. Въпросът е Община Варна да застане този път зад гърба на бранша, да се вземе едно сериозно, адекватно решение от специалисти в работна група. Да се обсъди всеки аспект. Тарифата не трябва да бъде по-малко от цената на билета в градския транспорт, защото ако е по-малко има пряк конфликт на интереси между двата вида транспорт. Такситата стават пряка конкуренция на автобусите. Къде има в Европа цена на таксиметрова услуга от 30 евроцента. Какво е по-различно в България от Европа? Ангажиментите са същите. Наложиха ни всички европейски ценности и нормативни уредби. Затова трябва да се вземе обективно и разумно решение. Дано се случи.