"Аз съм болна, инвалид съм първа група и в лекарското заключение пише, че имам нужда от 95 процента чужда помощ. А собственият ми син ме пребива. И то неведнъж. Нямате представа на какъв тормоз съм подложена постоянно. Като ме засече в коридора, ме блъска, плюе върху мен, не ми дава да отида до тоалетната, гаси ми лампите... нямате представа как живея", трепереща обясняваше възрастната жена.
Тя с мъка сподели, че синът й е безработен. Успял да похарчи всичките й спестявания. Събрал се с лоши хора, пиянствал постоянно, буйствал в квартала и съседите пропищели от него. Веднъж е въдворяван за лечение в психиатрия с прокурорско постановление. Майката е подавала много сигнали в полицията. Накрая, в безсилието си, тя решила така, както го е осиновила и го е отгледала от бебе, да се откаже от него.
"Последният път той ме държеше, а приятелката му ме налагаше. Ей така, без някакъв повод. Прибраха се по-рано от обикновено. Той тръгна да си мие ръцете, а приятелката му ми каза: "Ей сега ще видиш какъв пердах ще ти метнем." Той ме заклещи с бастуна ми през гърдите, а приятелката му започната да ме налага с юмруци. Крещеше, че ще ме убие. Накрая ме остави на земята. Едва успях да се надигна и да звънна на 112. Операторката ме прехвърли на Трето РПУ, дежурният уж прие сигнала, но у дома полиция така и не дойде. На другия ден бях много зле, не можех да се надигна от леглото изобщо. Ден по-късно приятели ме заведоха до съдебна медицина и си изкарах медицинско свидетелство. Бях много зле и не можах сама да стигна до прокуратурата, за да подам жалба, затова помолих мой познат. Но все още не са ме потърсили", обясни Добринка.
В заключението на съдебния медик пише: "Касае се за охлузвания по задната част на гръдния кош, кръвонасядания в областта на пояса, контузия на пояса. Описаните травматични увреждания са резултат от удари със или върху твърди тъпи предмети."
Този инцидент е отпреди месец. Жената показа още едно медицинско свидетелство след поредното нападение. Тогава синът й я погнал с нож и буквално счупил дръжката му в главата й, като го метнал по нея.
"Страх ме беше да дам гласност на това, което преживявам. И страх, и срам. Но не мога повече да живея така. Очаквам от прокуратурата да вземат някакви мерки, но не зная дали ще доживея. Апартаментът ми беше прекрасен. Нямам скъпи вещи, но беше уютно и чисто. Сега буквално ме е гнус да го гледам. Синът ми кърти тапицериите в коридора, къса кабели, дере тапети... живея в пълна мизерия и нищо не мога да направя. Благодарна съм на някои от съседите ми, които ме съжаляват и ходят да пазаруват вместо мен. Хората ме съжаляват, но не могат да ми помогнат", сподели Добринка. Тя добави, че все още се надява държавните институции да си свършат работата и синът й да бъде настанен за лечение.
Зам.-окръжният прокурор на Варна Радослав Лазаров:
Ако е опасен, лекарите могат да го приберат, преди да има решение на съда
"Процедурата по настаняването за принудително лечение не е бърза. След подаден сигнал се назначава проверка, трябва да има експертиза от вещи лица, разпитват се близките, назначава се дело, решението на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано и минават няколко месеца. Но, ако човекът се води на отчет и е в тежко състояние, лекарите могат да го приберат за лечение, преди да има влязло в сила решение на съда", това обясни зам. окръжният прокурор на Варна Радослав Лазаров.
За да бъде издадено прокурорско постановление за принудително лечение на психичноболен човек, по закон първо трябва да има внесена жалба срещу него, трябва да има психиатрична експертиза и трябва да бъде доказано, че болният вреди на себе си или на околните.
Източник: в. "Черно море"