Това разказа пред "24 часа" 42-годишният Веселин Кочев от Варна. Той е баща на 8-годишния Веско, чиято снимка се появи във всички германски медии на 22 август. Тя бе придружена с кратко съобщение, че е изчезнал от дом за деца на родители с отнети права.

Имаше и описание - червенокос, слаб, срамежлив, изглежда по-малък за възрастта си, висок 1,20 м. Повече информация за момченцето нямаше, не се казваше нищо и за родителите му освен, че са чужденци. В издирването на Веско се включиха хеликоптери и полицаи с кучета, а водолази претърсиха дъната на няколко блата в околността. Униформените обходиха провинция Долна Саксония, но Веско не бе открит. Момченцето бе обявено за издирване. 

На 26 септември отново германските медии съобщиха, че детето е намерено живо и здраво при баща си във Варна. Историята на Веселин Кочев и 8-годишния му син и борбата на бащата да открие в Германия децата си - Веско и сестричката му - 12-годишната Виктория, е като сюжет на филм. 

"За тези 10 месеца ми побеля косата", казва Веселин. Той има малък бизнес във Варна, който покрай неволите му пропада. Откраднали му самосвала, с който работел, както и 40-те телета, които отглеждал във ферма край морската столица. 

Веско и Виктория са родени от любовта на Веселин с рускинята Наталия Иванова, родом от Липецк. Двамата нямат официален брак. Запознават се в Испания, където Веселин живее от 1999 г. и държи заведение, а Наталия също търси късмета си на Пиренеите. Раждат им се две деца. 

Виктория е родена в Русия и е с българско и руско гражданство, а Веско - в Испания. След като заживяват заедно, издръжката на семейството е поета изцяло от Веселин. Не сключват брак, защото "процедурите са сложни, искат се свидетелства, трябва да се ходи в Москва, а на нея ѝ е по-лесно да седи и някой да ѝ върши работата". През 2014 г. икономическата криза "помита" бизнеса на Веселин.

Заведението фалира и семейството се връща във Варна. Промяната не се нрави особено на Наталия, която мечтае да живее в по-напреднала държава, член на Европейския съюз. Жената търси начини желанието ѝ да се осъществи. "Тя постоянно изчезваше. Намери някакви пари вкъщи и замине за по седмица или месец. Докато не ги свърши, не се прибира. Върне се, после пак изчезне. Ходи до Русия, до Испания да играе в казина. Прибирах я, защото е майка на децата ми, а аз не мога сам да ги гледам. Все пак никой не е съвършен и си има кусури", твърди Веселин. 

Докато обикаля из Европа, Наталия проучва възможностите да остане в някоя държава чрез децата. "Те не могат да я изгонят, при положение че децата са там, но аз не мога да страдам заради нейните документи", казва той. 

През май 2014 г. Веселин подразбира за плановете ѝ и започва дело за родителски права в съда във Варна. Печели го 2 г. по-късно. Въпреки делото семейството продължава да живее заедно. През май 2015 г. отиват на почивка, пътуват с каравана и се прибират през Германия. Наталия не се връща във Варна, а остава там. Настанява се в "дом за жени", каквито жилища има в Германия. Намерението ѝ е да се установи и да изтегли и семейството си. 

През ноември 2015 г. при един от многото им телефонни разговори Наталия казва на мъжа си, че вече има работа и апартамент. Подканя Веселин да тръгва. Веско и баща му тръгват с караваната за Олденбург, Долна Саксония, където е Наталия. "Докато е живяла в дома, е наговорила разни глупости. Социалните са я посъветвали да каже, че бащата тормози децата, а в замяна да получи квартира и 1500 евро помощи месечно. Много е наивна", твърди Кочев. 

Когато пристигат в Германия, се оказва, че Наталия още няма квартира, а живее в дома. Веселин се настанява в караваната си. Седмица след това той предлага на жена си да отидат на ресторант, но тя отказва. Отиват с Веско. "Излязохме от ресторанта и отпред полиция. Без много обяснения ми заявяват, че детето трябва да отиде с тях. Нареждат ми: "Кажете му да не плаче, а утре ще го видите", спомня си Веселин. 

Същата вечер той отива в полицията, но го отпращат с обяснението, че ще има среща със социални работници. "Още в ранна утрин бях в социалната служба, която е на 50 м от дома за настаняване на жени в Олденбург, за да разбера какво се случва. Заявяват ми, че след два дни има дело в съда. Недоумявам", разказва той. На първото заседание е без адвокат и преводач. "Стоя като статуя", описва ситуацията Веселин. На жена му е предоставена защита, но според Веселин адвокатката ѝ е в комбина с двете социални служителки. 

"Те лъжат Наталия, че ще вземе документи, и тя пише каквото ѝ кажат. Наговорила, че ги тормозя, че детето не ходи на училище, че живее в каравана", обяснява той. Жена му иска убежище за децата в Германия, но властите отказват. "Тя има забрана да пребивава в ЕС, защото са я хващали без виза. Може да стои в Германия, докато там са децата", твърди мъжът. По време на делото през ноември 2015 г. съдът решава децата да живеят с майка си. Наталия получава жилище. Бащата посещава семейството си в квартирата им. Според него, щом социалните разбрали, накарали Наталия да пусне жалба в полицията за тормоз. Така той се сдобива със забрана да я приближава на 500 метра. В случай че я наруши, глобата е 300 евро. На въпроса защо го прави, чистосърдечно признава - за документи. 

През май 2016 г. Веселин печели родителските права в България и с решението отива в Германия. Пуска жалба. След няколко дни социални служители вземат двете деца и от Наталия. "Тя тогава разбра, че я лъжат, и почнахме уж заедно да ги търсим", казва бащата. Двамата се явяват на поредното дело. "Отиваме при съдия и той ни уверява, че ако решим да се прибираме в България, няма нищо против и след два дни, когато е делото, ще ни даде децата. Обаче ни излъга", казва Веселин. 

Веско и Виктория са отведени в дом. Бащата не знае къде са, а майката се чува с тях само по телефона. "Не е вярно това, коего твърдят германците, че децата са имали редовни срещи с родителите си", категоричен е той. Веселин, който през последните 10 месеца е почти непрекъснато в Германия, има трима тамошни адвокати и двама български. Според него те не направили нищо. 

Бащата се чуди на какъв език социалните работнички са говирили с Веско, при положение че детето не знае немски, когато отива в Германия. Момченцето говори български, руски и испански. 12-годишната Виктория пък написва, че не желае да се връща в България. Братчето и сестричето са настанени в дом за деца на 14-годишна възраст. Веско е ял само хляб и шоколад за закуска и вечеря, а на обяд - супички. В 20 ч са го карали да си ляга и да гледа тавана. Не са му давали да гледа телевизия", твърди Веселин. Според него всичко било направено за пари, защото в Германия на всяко дете в дома се полагат по 5000 евро, които отиват в институцията. 

Веселин започва издирване на децата си. "Не знаех къде са, но намерих начин да разбера, че са в Моормеланд Обиколих 30 дома в радиус от 100 км", казва той. Два дни преди 20 август, когато отвежда Веско, разбира къде е момчето. Градчето е близо до холандската граница. Двамата се отправят към Холандия. после прекосяват Белгия, Франция Италия, с ферибот стигат до Гърция. Връщат се във Варна на 16 септември. 

"Обикалях, защото Веско беше травмиран. Когато го открих, беше с черни нокти, раздърпан, мръсен, неадекватен", твърди Веселин. Той отива в полицията във Варна, за да съобщи, че е в България със сина си. Първо отказва да заведе Веско, защото го е страх, че ще го вземат. Полицаят го успокоява, че това няма как да стане, защото има съдебно решение за родителските права. Веско все още не е свален от международно издирване. Сега бащата се чуди как да върне и Виктория.