© Bulphoto

Българските морски курорти са интересна и противоречива екосистема, или по-скоро - миекосистема, ако хвърлим мост към специфичния регионален говор по тези земи.

Лятото край Черно море преминава по свои физични и биологични закони. Почивката на много места е своеобразен тест за издръжливостта на човешкото тяло към интоксикации, свободно падане от тераси, физически конфронтации и отвратителна музика.

На север и на юг по източната граница на страната се разлива колорит, способен да плени въображението на всеки почитател на абстрактното изкуство, постмодернизма, гангстерското кино и хорър литературата. От юни до септември Слънчев бряг, Златни пясъци, Несебър, Свети Влас, Приморско, Созопол, Китен и другите по-застроени местенца в близост до акваторията събират стотици хиляди търсачи на силни усещания.

Потокът от хора, които обожават да си махат главите, без да са илюзионисти пребивава в особено състояние между алкохолна нирвана и естетически пъкъл.

Ако можеха да си откраднат поне 15 минути трезвеност, летовниците щяха да осъзнаят, че бившите курортни градчета днес са пораснали до гигантски урбанистични мастодонти, разполагащи със собствена атмосфера и неписани правила. Добре, че повечето хора напускат този удивителен резерват без никакви спомени, и в този смисъл - доволни.

Една разходка из най-населените места за отдих минава през изкуствените палми на улицата, обградени от безвкусните, но скъпи хотели с думата "голдън", "бийч" или "ризорт" в името.

Шоуто по курортите започва на плажа и свършва в клубовете. Денонощен спектакъл, оцветен в неон.

Еклектична е природата на курортното съществуване. Tук има от всичко по много: класически деведесетарски мутри, отломки от мъглата на прехода, неадекватни чуждестранни туристи, представляващи цвета на работническата класа от Западна и Северна Европа и български студенти, събирали пари цяла година с мисията да ги изпият, издрусат и изчукат за 5 дена на българската Ривиера.

По-скъпите места дават възможност за сверяване на часовниците с най-новите тенденции в пластичната хирургия. Силиконът вече е много повече в устните отколкото в гърдите. Пепеляшките на поп-фолк поколението са се превърнали в принцеси на кича. Те слизат от тунинговани каляски, а тиквите са техни кавалери. Стъпили върху 18-сантиметрови платформи, с татуирани тренди йероглифи от прасците до вратлетата, наситен тен и тигрови щампи, те гордо влизат в дворците на чалгата.

В по-големите курорти като "Слънчев бряг" може да се забележи ясно разделение между местни парвенюта и чуждестранните "ол инклузив" туристи.

Българските новобогаташи се забелязват отдалече в черноморския резерват. Паркират автомобили за по 200 хиляди лева в калта пред огромни халета на брега на морето. Складовете всъщност са изключително модерни чалга клубове. Самото присъствие там символизира социален престиж. Вътре кипи конкуренция кой има повече охрана. Неподготвеният зрител може да се шокира от гледката на сепаре, плътно обградено от 12-15 огромни мъже, блокирали всеки достъп и ъгъл на виждане към ценните си работодатели. От време на време зад стената от вратове и ръбести глави се подават добре поддържани женски ръце, които щракат с пръсти.

Докато успешният хасковски дилър и сводник Тошо Акулата си поръчва малцови еликсири за 400 лева бутилката, след като се е нашмъркал с възможно най-скъпия кокаин, на няколко пресечки от чалга халето, в сърцето на курорта, шведът Свен се маскира на кретен с гаргантюански количества евтин български алкохол.

След 15-ия шот той ще тръгне да лъкатуши по Главната, без да знае къде се намира и какво прави. До него ще спре такси, задната врата ще се отвори и от седалката българска нимфа ще го попита на английски дали би желал да осъществи платен секуален контакт с нея. Мъртвопияният Свен приема офертата и след 14 минути вече ще е олекнал с 200 кинта след бърз и незапомнен курортен коитус. А голяма част от доскоро неговите 200 лева ще се озоват в малката маркова мъжка чантичка на Тошо Акулата.

Догодина ще дойде братовчедът на Свен с още 10 приятели. Ще се размажат в Слънчев бряг или в Златни пясъци. Заедно с безброй руснаци, немци, британци, норвежци, поляци и наши юнаци. Някой ще си счупи крака след "балконинг" на литър алкохол. Скачането от тераса в басейн си остава голямо изкушение.

И всичко това на фона на бетонния брутализъм и инфраструктурната лудост по морето, където всеки свободен квадратен метър интериор е квартира под наем, а всеки свободен метър екстериор - паркинг.

Единственото по-солено нещо от морето са цените - литър и половина минерална вода за 4,50 лева на плажа. Лоша, но за сметка на това скъпа, храна. Бетон и силикон. Курортите понякога изглеждат като студентски град на стероиди, а друг път като снимачни площадки за нискокачествено копие на Фелини и Бунюел.

Но никой не може да отнеме зрелищността на тези чудовищни чалгатрополиси. Те са агресивното, каменно опровержение на прочутата сентенция на Уилям Блейк - "Пътят на крайността води до двореца на мъдростта".

Източник: Webcafe.bg