Стотици безработни се скупчиха вчера пред Младежкия дом, за да кандидатстват за работа в туризма през идния сезон. Покана към тях отправиха 25 фирми чрез Бюрото по труда - Варна. Те им предложиха общо 675 свободни места за администратори, мениджъри, камериерки, сервитьори, готвачи, пиколо, аниматори, спасители, поддръжка, кухненски работници, озеленители, общи работници и др.
Почти 100% от хората се оказаха висшисти, съгласни да ги вземат дори като миячи и чистачи. Напрежението и гладът си казаха думата в нервните нападки пред сградата.
Тъй като вратата беше твърде тясна и влизането изключително трудно, някои бяха готови дори да приложат физически хватки, за да се промъкнат до работодателите. Други излизаха разочаровани, след като са видели колко подадени заявки има преди тях.
Повечето минаваха през процедурата не за първи път. Вече са имали горчив опит от предишни години, когато работили през лятото, но пари така и не видели. Затова и се предупреждаваха едни други къде да не подават документи.
"Цяло лято се трудих и ме излъгаха, никакви пари не видях", жалва се Яна Тодорова, като посочи името на бившия си началник пред чакащите. "Познавам го... - чу се нечий глас в множеството - ...да бях те познавала, да ти кажа да не ходиш там", беше отговорът на бивша камериерка. За нейната длъжност местата вече били заети, стана ясно на опашката.
Някои от представителствата на изложението уверяваха, че няма да има проблеми с трудовите договори и възнаграждения, докато други мълчаха и само приемаха молбите.
След няколкочасови емоции стана ясно, че посетителите са били 800 от общините Варна, Аксаково и Белослав. Около 350 получиха пряка помощ от служители на бюрото в изготвянето на моли и автобиографии. Едва 85 души си тръгнаха удовлетворени от това, че поне през лятото ще имат работа и хляб. За останалите поне засега остана надеждата да се подредят на някоя друга опашка пред друга борса.
Мустафа и Атанаска Абдесетар са заедно от 5 години, а от 2009-а имат сключен брак. Мустафа е от Алжир, но се запознали в Мароко. Сега са пред принудителна раздяла за летния сезон, тъй като тя трябва да замине за Кипър, където има сключен договор като рецепционист, а той ще продължи да търси заетост за себе си в България.
"Тук съм от 2009 г. - разказва Мустафа. - Няма работа, а търся от година. Бях мениджър на правителствената болница в Алжир. Готов съм да започна всичко, само да се докажа. После ще търся по-добрия вариант. Не знам български. Исках да уча, но е прекалено скъпо, а нямам пари, защото не работя. Сега се надявам на туризма. Говоря много езици. Мога да бъда спортен аниматор, рецепционист. Бих опитал и в други сфери.
В Алжир, още докато учех в университета, от там имаше сключен договор с министерството и когато завърших, автоматично постъпих на работа. Трудих се 10 години на базата на този договор. После се ожених за българка и когато дойдох, най-големият ми проблем се оказа работата. Последната възможност е и двамата да отидем в Алжир." Съпругата му Атанаска е съгласна. Казва, че жените там не работят, така че тя ще си стои вкъщи или ще учи хората на български.
Източник: в. Народно дело