© Позвънете

Битпазарът, който е колкото хулен, толкова и търсен, е установен във временни постройки - алуминиеви бараки до улица "Поп Харитон" във Варна. Той се намира там от няколко години, след като ръководството на общинското предприятие "Пазари" успя да дръпне юздите на иначе свободолюбивите и незачитащи в по-голямата си част законовите норми амбулантни търговци и да ги накара да правят по-цивилизован бизнес. До тогава те разстилаха черги и вестници по улиците и на тях пръскаха събраните по различни начини чаркове. Мястото на пазара е строго рамкирано с бариера към улица "Поп Харитон", за да се знае изрично, че зад нея търговците

нямат право да предлагат джунджуриите си. Тази забрана много често не се спазва и ежедневно търгаши, предимно от ромски произход, отнасят по някой и друг акт от "Общинска полиция". Така беше и в края на седмицата, когато "Позвънете" бе на посещение, за да разгледа чудесиите и разнообразието на този класически битак. Мъж от ромски произход, който беше разстлал 2 вестника с джунджурии, бе глобен солено. Нередовният търговец невъзмутимо смачка акта и го запокити в контейнера за боклук. "Колкото и да ме глобяват, нямам пари да плащам", обясни той.

Въпреки падналия през деня дъжд, пазарът не страдаше от липса на клиенти. Разбира се имаше и кой да им предложи стока. И то точно такава, каквато търсят. "Всичко има тука, каквото кажеш - намираме ти го. Стига да е законно", провиква се Димитър Кабакчиев, пушейки небрежно цигара на сянка, в компанията на някои свои авери. Той се занимава с биташкия бизнес от близо 20 години. Сред колегите си на пазара е известен с гръмкото прозвище Интерпола, заради сериозната си осведоменост. Той и колегите му веднага започнаха да защитават достойнствата на извършваната от тях дейност. "Едно, че е евтино, друго, че тука има неща, дето никъде ги няма обясняваха в един глас те. По думите им много хора идвали на пазара да търсят стоки, които са старо производство и вече не се намират в магазините. Стоките 2-ра, 3-та и дори n-та ръка са наредени в около 15-ина от общо 36-те бараки на пазара. "Много е голям наемът. За това няма кой да ги напълни", жалваха един през друг търговците. По думите им преди ползвали металните маси, които са зад бараките, за да предлагат стоките си. Първоначално наемът бил 0,50 стотинки, след това скокнал на 3,50 и нагоре. "От "Пазари" обаче не можаха да намерят хора да има наемат бараките и ни принудиха да влезем ние вътре", обясни Георги Николов. Той добави, че всички плащали горе долу сходен наем за месечното ползване на бараките. Той е от 150 до 170 лева, като се включи водата и токът, на търговците се изръсвали всеки месец по около 200 лева. Освен това, за да могат да разстилат и стоки навън, продавчите плащат по 15 лева на квадратен метър. По думите на Николов за да продават на пазара са били задължени да си направят фирми с които да регистрират дейността си. Николов, както и почти всички от колегите му на битака изразиха бурно недоволство от този факт. По думите на нестандартните търговци, те не са задължени да имат касови апарати. Не подавали и годишни данъчни декларации. "Как да го ползваме този апарат? То за нашите стоки няма цени. Всичко е на пазарлък. Какво тогава да чукна на касовия апарат", питаше риторично Николов. Въпросът с отчитането на приходите разпали страстите у повечето от търговците и започнаха да обясняват как в Холандия и Германия не било така и имало абсолютно свободни зони, в които бизнесът си вървял безпроблемно.

Търговската дейност на пазара кипи, но за паричните обороти не може да се каже същото, оплакват се продавачите. "Всичката стока е стара и за това я продаваме на миниманална цена. Повече пъти питам клиента какви пари дава и си стискаме ръцете. Ето днес цял ден съм направил 1,70 лева", обясни Гаврил Атанасов, който е пенсионер и на пазара запълва времето си. Той е майстор на брави и това са основните му артикули. Той е един от най-стриктните прадавачи и е на мнение, че трябва да има отчетност в дейността им, а не каквто някои негови колеги се стремели да минават между капките на закона. По думите на Атанасов и неговите колеги, всеки на битака продава сравнително различни стоки, за да не си пречат. "Ние със съдружника ми предлагаме техника на старо и всякакви домакински уреди. Колегите до нас са заложили на стари велосипеди и други неща", обясни Красьо Алексиев. Той бе и единственият, който призна, че с тази работа успява да изхранва семейството си. По думите му средно печелел около 500 - 600 лева месечно. Всички негови колеги се оплакваха, че девният им оборот не бил повече от 10-ина лева.

Със стока търговците се снабдяват по различни начини. Всички обаче категорично отричат на пазара да има нещо крадено или незаконни стоки като оръжие или наркотици. "Стоката предимно я вземаме от хората, на които не им трябва. Най-вече като някой си разчиства мазата. Или пък на някого възрастните му роднини починали и стоварват всичко тука при нас, че да вземат някой лев. След това ние я препродаваме", обясни Алексиев. По думите на колегите му, сериозни доставчици на стока се явяват и клошарите, и скитниците "Каквото оберат от казаните, ни го носят и което става, го вземаме", обясни Интерпола в момент, в който поредният бездомник му предлагаше стари пътеки и юргани. На изпъстрения от стоки пазар могат да се видят и абсурдни за продан неща, като примерно картина с лика на нечия починала роднина и празни флакони от дезодоранти.

Източник: в. "Позвънете"