©

От тях около 950 до 1000 са чакащи за бъбреци, около 50 души са за черен дроб, около 30 души имат нужда от сърце, около 6 човека от бял дроб, а едно момиче чака за трансплантация на черва. От началото на 2015 г. у нас, пък са извършени около 35 трансплантации. Въпреки това, цифрата от чакащи за трансплантации е непостоянна, тъй като всеки ден има вписване на нови хора, на трансплантирани, и за съжаление на други, които умират.

"Много голяма част от чакащите за трансплантация са млади хора, а огромна част от тях не са с вродени заболявания. Те просто са претърпели вирусно заболяване, в много от случаите на крак и изведнъж разбират, че имат нужда от сърдечна трансплантация, например. Затова е важно да се грижим за здравето си и винаги да осъзнаваме, че може да бъдем от едната и от другата страна. Трябва да мислим, че нещо може да ни се наложи и на нас, и, че зависим едни от други", коментира д-р Симеонова.

В България се извършват трансплантации само на черен дроб, сърце и бъбреци. В чужбина се извършват трансплантации още на бял дроб, черва, панкреас, лице. За миналата година трансплантациите са 79, като от тях 18 души са трансплантирани с чернодробна трансплантация и 44 с бъбреци. При трансплантацията има строги медицински критерии - първата е спешност и деца под 18 години, поясни директорът на ИАТ и добави, че лесна трансплантация няма и всяка една носи рискове.

Важно е да се знае, че органът може да се дари само в мозъчна смърт, защото трябва мозъкът или сърцето да е спрял да работи. У нас, обаче след сърдечна смърт няма даряване, защото, за да се съхранят органите се изисква много бърза реакция. Има статистика в медицината, че от 2 до 7% от починалите в реанимация са в мозъчна смърт. Те могат да бъдат и по-малко, ако спрем безумията по пътищата и хората се грижат по-добре за здравето си, както и по-добро здравно обслужване, на мнение е д-р Марияна Симеонова.

В България човек приживе може да заяви само несъгласие за донорство. Съответно името му се вписва в регистър. Причините за това някой приживе да откаже да бъде донор, може да бъдат най-различни, при всички положения е лично решение. За 10 години само около 2000 души са изразили приживе отказ от донорство, което е много нисък процент, поясни директорът на ИАТ. Тя разказа, че възникват и ситуации, когато близките не знаят какво е било мнението на починалия за донорството и се чудят как да постъпят. Въпреки това, те са познавали човека, и, когато говорят с лекаря се случва да казват - той беше много добър човек, правеше добро, със сигурност би искал да направи добро и сега.

"Темата за донорството, освен медицинска, е морална и етична тема, която се засяга от религиите. Без да информираме хората не може да искаме тяхното решение, но те откликнаха много бързо. Статистически 10 пъти са се увеличили трансплантациите. По-важно от статистиката е, че доказахме, че в България живеят прекрасни хора, че те не са по-лоши и по-малко благородни от хората в Европа. Анестезиолозите ни, макар и останали една трета, са прекрасни, продължават да работят и да спасяват човешки животи. Вече имаме 5-6 случая, при които самите роднини, когато разберат за тежкото състояние на близките си, питат за възможност за донорство", разказа д-р Симеонова.

Тя заяви, че близките на починалите са едни прекрасни хора, които в момента на огромна мъка, когато животът им се обръща и, може би, никога няма да бъде същият, имат силата и добротата да решат да спасят няколко непознати.

"Срещнах се с част от семействата, загубили свои близки и дарили органите им, и мъката личи в очите им и една година по-късно не е минала. Тези хора продължават да бъдат толкова добри и да се интересуват как са хората, които са трансплантирани, как се чувстват, живи ли са. Ще ми се да напомним, че в България живеят изключително добри хора. Нека помислим как да бъдем по-добри не само, когато се е случило нещастие, а да показвам добротата и в ежедневието си, когато сме щастливи. При всички неща, които се случват трябва да направим дълбок поклон пред хората, които са дарители на живот", убедена е д-р Симеонова.

Тя обясни, че ИАТ работи за изграждане на паметник в памет на донорството. По този начин хората ще се спират, ще научват повече за него и ще отделят минутка за хората, дали живот на други хора. Това е много благородно и няма религия, която да отрича донорството. Мястото на паметника в Южния парк е определено и агенцията започва акция за събиране на 60 000 лв., които са нужни за построяването и материалите на паметника. "Идеята е да ни подпомогнат фирми, а не обикновените граждани. Сигурна съм, че обикновени хора от цялата страна ще откликнат, но те подпомагат непрекъснато болни хора", добави д-р Марияна Симеонова.