Характерното за него, е че той е построен изцяло със средствата и труда на бежанците от Македония. През този период македонските бежанци са избирали да живеят най-вече в София, Варна и Пловдив. По тях години морския град е привличал бежанците с това, че града е бил в икономически разцвет. "Тук е било пристанището, жп. линията и тука намират пристан", каза още Ангелов. Той отбеляза, че местното население ги е посрещнало македонците с една голяма съпричастност. В македонското дружество все още се пазят списъци с въстаниците дошли във Варна през зимата на 1902 година след разгрома на Горноджумайското въстание.
Бил е направен даже и списък, кой от какви вещи се нуждае - панталони, обувки, ризи и т.н, като общината на Варна сама се погрижва да намери на хората място, където да се установят. Ангел Ангелов заяви, че сведенията, които се пазят в дружеството от този период показват и колко тежко е било пътуването на хората към Варна. Те са оставяли покъщината си и са тръгвали направо от полето - голи и боси.
След като са пристигнали във Варна една част от бежанците са станали бозаджии, хлебари, брашнари и т.н. Ангелов допълни, че интересното с македонските бежанци е, че доста бързо са се замогнали е не след дълго е имало и доста адвокати, лекари и дори кметове на морския град са с македонско потекло.
Източник: Агенция "Фокус"