Пунктът бил създаден преди две години, разказа жител на блока, пожелал анонимност. От тогава бял ден не сме видели, оплака се възмутена жена. Тя подчертава, че никой от съседите й не е расист, а и в случая проблемите не идват само от роми. Клошари наоколо имало с различен цвят на кожата. Едно ги обединявало. Всички вонели до безобразие и вършели възмутителни неща. "Постоянно седят пред входовете ни, вършат си там нуждите, зимата си палят гуми под терасите ни. Около нас има само боклуци, клошари, мизерия", добавя жената.
По думите й съседите й не смеят да си пуснат децата до магазина сами, а за игра пред блока било изключено да се говори. От 6 часа сутринта пред пункта мизерниците чукали бойлери и други метални отпадъци, крещели, псували и викали. "Тези хора седят непрекъснато пред пункта, входовете или магазина. Пият и си вършат физиологичните нужди под терасите ни", оплаква се отчаяната жителка на Варна.
Тя разказва и за случай от лятото, когато заминала за няколко дни извън града. Не затворила прозорците, за да се проветрява в горещите дни. Когато се върнала обаче, била с убеждението, че в къщата й е умрял плъх. Такъв, естествено, не се намерил. Просто миризмата от околното пространство била толкова непоносима, а въздухът в помещенията бързо се вмирисал.
До момента хората са изписали многобройни жалби, молби до районния и общинския кмет, до кого ли не, както казват те самите, но адът за тях продължава.
Дамата добавя и покъртителна случка отпреди няколко дни. На път за местния магазин тя се натъкнала на паркиран до казаните за боклук стар автомобил "Москвич", натъпкан до горната ламарина с какви ли не боклуци от къде ли не. Явно хванали неодобрителния й поглед на тази мизерия, десетина роми и клошари започнали да я освиркват. Тя се добрала до магазина, но там се сблъскала с техен "събрат", който доста енергично спорел с продавачката, която отказвала да му продаде бира в стъклена бутилка. Човекът бил видимо пиян и опикан. В такова състояние била и масата от контингента, който се върти около блок 4. Заради тези мизерии дори не смеем да си поканим гости от срам къде живеем, завършва жената.
Източник: в. Народно дело