© Народно дело

Пунктът бил създаден преди две години, разказа жител на блока, пожелал анонимност. От тогава бял ден не сме видели, оплака се възмутена жена. Тя подчертава, че никой от съседите й не е расист, а и в случая проблемите не идват само от роми. Клошари наоколо имало с различен цвят на кожата. Едно ги обединявало. Всички вонели до безобразие и вършели възмутителни неща. "Постоянно седят пред входовете ни, вършат си там нуждите, зимата си палят гуми под терасите ни. Около нас има само боклуци, клошари, мизерия", добавя жената.

По думите й съседите й не смеят да си пуснат децата до магазина сами, а за игра пред блока било изключено да се говори. От 6 часа сутринта пред пункта мизерниците чукали бойлери и други метални отпадъци, крещели, псували и викали. "Тези хора седят непрекъснато пред пункта, входовете или магазина. Пият и си вършат физиологичните нужди под терасите ни", оплаква се отчаяната жителка на Варна.

Тя разказва и за случай от лятото, когато заминала за няколко дни извън града. Не затворила прозорците, за да се проветрява в горещите дни. Когато се върнала обаче, била с убеждението, че в къщата й е умрял плъх. Такъв, естествено, не се намерил. Просто миризмата от околното пространство била толкова непоносима, а въздухът в помещенията бързо се вмирисал.

До момента хората са изписали многобройни жалби, молби до районния и общинския кмет, до кого ли не, както казват те самите, но адът за тях продължава.

Дамата добавя и покъртителна случка отпреди няколко дни. На път за местния магазин тя се натъкнала на паркиран до казаните за боклук стар автомобил "Москвич", натъпкан до горната ламарина с какви ли не боклуци от къде ли не. Явно хванали неодобрителния й поглед на тази мизерия, десетина роми и клошари започнали да я освиркват. Тя се добрала до магазина, но там се сблъскала с техен "събрат", който доста енергично спорел с продавачката, която отказвала да му продаде бира в стъклена бутилка. Човекът бил видимо пиян и опикан. В такова състояние била и масата от контингента, който се върти около блок 4. Заради тези мизерии дори не смеем да си поканим гости от срам къде живеем, завършва жената.

Източник: в. Народно дело