В края на май семейството остава без дом

С това несгодите на Марин и Юлия изобщо не свършват. В момента и двамата нямат доходи и се хранят от пенсията на неговата майка, която е едва 130 лв. Но и това не е най-голямата беда. Наемът на стаичката, в която се е свило семейството, не е плащан от декември. На хазяите не е дадена и стотинка за ток и вода, а банковите заеми висят без вноски от зимата. „Хората ни оставиха да живеем в къщата половин година, без да кажат нищо, но няма да ни търпят до безкрай. Става банално вече, а и те са пенсионери, които се борят за оцеляване", коментира Марин. Багажът на семейството вече е стегнат, а дните им в стаята са преброени. „В края на май излизаме и единствената алтернатива е улицата. Няма къде да отидем, кой да ни приюти", твърди мъжът. Юлия разпитала тук-там как стои въпросът с общинските жилища, но надежда реално няма, тъй като апартаментите са дадени под наем на нуждаещи се, а чакащите са стотици. Към края на юни Марин ще започне да получава социална помощ, но тя ще е 50-60 лева, с които не може да осигури дом на детето и жена си. Инвалидна пенсия пък държавата ще отпусне през август. Тя също няма да е кой знае каква, така че едва ли ще осигури покрив и храна. „Аз пък не мога да тръгна на работа в момента, защото Марин се нуждае от постоянни грижи", коментира Юлия. „А преди болестта всичко беше толкова просто...", въздиша болният й мъж.

Трябва му помпа, за да диша нощем

Но и с това бедите не свършват. Заради затрудненото дишане Марин се страхува да заспи. Болестта напредва толкова бързо, че парализата на мускулите е достигнала до гръдния кош и намалява дихателната дейност на белите дробове. За да не я загуби, той се нуждае от помпа, която значително ще облекчи положението. „Някои хора умират в съня си от задушаване, ако не ползват помпата", казва Марин. Апаратът не е предвиден по здравна каса и семейството трябва да извади между 5 и 10 хиляди лева, и то спешно. „Разбрахме, че община Варна отпуска помощ в такива ситуации, но за целта трябва да се вадят куп документи, за които ние нямаме средства, освен това не се знае колко време ще чакаме. Но и това ще направим, защото иначе няма откъде да дойдат парите", коментира Юлия.

Болестта води до парализа и смърт

Амиотрофична латерална склероза, позната още като АЛС, болест на Лу Гериг, болест на Шарко, или болест на моторните неврони, е прогресивна и почти винаги с фатален край. АЛС е неврологично заболяване, характеризиращо се с настъпателна дегенерация на моторните неврони - клетки в гръбначния и главния мозък. Това води до парализа и смърт. В хода на развитието си АЛС причинява атрофия на мускулите, а мозъкът губи способността си да ги контролира. За разлика от Алцхаймер болният невинаги губи разума си. Лечение все още няма. Един от гениалните китаристи на 20-и век - Джейсън Бекер, заболява от АЛС, когато е на 19 г. И до днес той е жив, но е развил способността си да комуникира чрез система от знаци, подавани чрез очите, тъй като мускулатурата му е мъртва. Заболяването обикновено поразява хора между 40- и 60-годишна възраст, като е по-често срещано при мъжете. За съжаление няма много данни за факторите, които го предизвикват. Известно е, че става въпрос за дефект в работата на ензим, който не успява да премахне опасните супероксидни радикали. Вследствие на това те атакуват клетката отвътре и я убиват.

Ако някой има желание и възможност да помогне на Марин и семейството му, може да направи дарение на:
левова сметка в „Експресбанк" АД
BG09TTBB94001525240252
BIC TTBBBG22

Източник: в. "Народно дело"