| Бивши и настоящи студенти от МУ "Проф.д-р Параскев Стоянов": | виж още |
  | |
| Бивши и настоящи студенти от МУ "Проф.д-р Параскев Стоянов": | виж още |
| | |
В настоящия момент не е ясно колко от здравните заведения имат действащи системи за събиране и извозване на биомедицински и медицински отпадъци. В резултат на лисващите организация и система за контрол в последните години все по-често се появяват публикации за изхвърляне на торби с опасни медицински отпадъци в контейнерите за смет. Подобна практика е особено рискова с оглед опасностите, които този вид крият за атмосферата и за здравето на хората.
Фактът, че отпадъците от здравеопазването и ветеринарната медицина се класифицират като опасни, сам по себе си ги определя като заплаха за човешкото здраве и околната среда.
Наблюденията, проведени в здравни заведения от различни страни, показват, че биомедицинските и медицинските отпадъци съдържат малко под 10% материали, които могат да бъдат считани за "потенциално инфекциозни".
Експертите са категорични, че при подходящо разделяне, делът на инфекциозните отпадъци може да бъде сведен до 1-5 на сто от всички отпадъци, генерирани в здравните заведения.
Проблемът на територията на Варна и на страната е липсата на организация и модерни съоръжения за безопасна преработка на медицинските отпадъци.
С влизането на страната ни в ЕС през 2007 г. бе преустановена експлоатацията на 42 инсталации за изгаряне на отпадъци от лечебните заведения, познати повече като сметогорни.
Причините за тяхното спиране - неотговаряне на нормативните изисквания. В момента единственият работещ инсинератор за болнични отпадъци е в София. Той е с капацитет 400 кг/ час за твърди и 100 литра за течни отпадъци. Има планове за изграждане на три системи за изгаряне на опасните болнични отпадъци - в градовете Варна, Пловдив и Плевен. Предвижда се и реализиране на регионални инсталации за стерилизация на инфекциозни отпадъци в Стара Загора и Благоевград, но до момента няма реализация на тези проекти.
Световните тенденции са категорични, че инсинераторите трябва да останат в историята, тъй като редуцират количеството боклук с около 70%, а останалите 30% са силно токсична пепел, и да отстъпят място на новите модерни и безопасни технологии за третиране на този вид опасни отпадъци.
Единствената възможност за болниците да изградят съвременни системи за унищожаване на опасни отпадъци са с проекти по европейските програми. До момента обаче няма текст в договора за присъединяване, който да позволява това. Затова е необходимо всички държавни институции да обединят усилията за включване на възможност, позволяваща финансиране на подобни проекти, както в договора, така и в Оперативна програма "Региони в растеж".
Старите системи за унищожаване на опасни болнични отпадъци имат три съвременни алтернативи:
Автоклавиране или стерилизация с пара - отпадъците се подлагат на въздействието на наситена пара под налягане в парен котел или автоклав.
Микровълнова дезинфекция - прилагане над отпадъците на високоенергийно електромагнитно поле в затворени контейнери при атмосферно налягане и температури под нормалната точка на кипене на водата.
Химична дезинфекция - обработване на отпадъците с химични вещества, които притежават антимикробни свойства.
Всички тези въпроси и вариантите за решаването им бяха обсъдени снощи от експерти на Кръгла маса по проблемите, свързани с медицинските отпадъци в Ректората на Медицинския университет във Варна. По-рано вчера бе открита и изложба, посветена на биомедицинските отпадъци в катедра по биохимия, молекулярна медицина и нутригеномика.
Организатор на дискусията и изложбата е Обществен център за околна среда и устойчиво развитие в рамките на проект "Как се управляват опасните биологични отпадъци във Варна, финансиран от програма "Младежки проекти - 2013 г." на Община Варна.