Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
| Българска майка: Спасете дъщеря ми час по скоро от институционалния тормоз | ||||||
| ||||||
Уважаеми Дами и Господа, обръщам се към Вас, за да сигнализирам за случилото се с А., моята дъщеря на 7 г. на 19.06.2019, което е прецедент в България и да помоля всички представители на органите на властта в гр. София, Варна и Силистра за спешно съдействие и разпореждания според тяхната компетентност, за да бъде спасена дъщеря ми час по скоро от институционалния тормоз, в това число и полицейски произвол във гр. Варна, а именно: спрямо детето беше предприета насила мярка за полицейска закрила, при вече съществуваща и предприета преди това мярка за закрила от насилие за настаняване в Кризисен Център в гр. Силистра, действаща повече от два месеца, като след изтичане на полицейската закрила, детето е преместено в друг Кризисен център в гр.Варна без контакт с най-близките си роднини, както и със специалистите и психолога от първоначалния Кризисен център, на които се е доверила изцяло в продължение на месеци и е изградила връзка. А. е била откъсната от социалната й среда, близките й, включително и от приятелството с децата в Кризисния център, от сигурната и защитена среда, от това което обича, от вярата че може да бъде спасена и да заживее нормално детство. Мярката за полицейска закрила е приложена произволно без знанието и уведомяването ми като майка, като детето ми е било обект и жертва на груби действия на полицейските органи, които буквално са я "иззели" от мястото за закрила. Действията на РУ на МВР- Силистра са били предприети привидно като мярка за полицейска закрила по Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето със Заповед, но без да са били налице предпоставките за предприемане на такива действия и в нарушение на всякаква процедура. На практика те представляват действия на брутално задържане и отвличане на детето ми А., което е само на 7 години. Задържането на А., както и последващите действия на ДСП-Варна, а именно издаването на заповед за настаняване с невярно съдържание за "високо рискова среда“, несъдържаща истината, че детето е иззето от сигурната и защитена среда на Кризисен център за жертви на насилие, в който е било повече от два месеца, настанено официално от държавата в лицето на ДСП-Силистра като жертва на насилие, като без никакво основание е било насила иззето и преместено в друг център, както и плана за действие на социалните без присъствието на майката, касаят незаконосъобразни действия и актове, както и злоупотреби с власт на административни органи и длъжностни лица. Тези действия представляват на първо място сериозни нарушения на правата на детето ми А.Р. - на 7 години и 9 месеца и ще доведат до непоправими вреди за детето, както засягат силно и мои човешки права, защитени от международни актове, по които България е страна, , гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека и от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените /CEDAW/. Нарушени са правата на детето ми по Конвенцията на ООН за правата на детето: - не са зачетени висшите интереси на детето като първостепенно съображение във всички предприети действия, - детето е лишено от правото на личен контакт с мен, неговата майка - детето не е изслушано и неговото мнение не е зачетено - извършена е произволна и незаконна намеса в личния живот на детето, като не му е осигурена закрила по закон срещу тази намеса - детето е било лишен произволно от неговата свобода, било е задържано произволно от органи на властта -детето не е успяло да получи закрила срещу преживяното насилие, като мярката за закрила е била грубо прекратена - детето не е получило закрила срещу насилие и дискриминация като момиче, на основание на своя пол Детето беше настанено в Кризисния Център като мярка за закрила, за консултиране и подкрепа във връзка с претърпяно насилие извършено от баща й Тодор Рачински, за което има заведено досъдебно производство, заведено по чл.149, ал.1 от НК, както и текущи следствени действия и по което предстои изслушване в синя стая. За насилието свидетелстват и психологични и психиатрични консултации на различни специалисти. В случая, при това законно настаняване на детето ми с цел закрила, не са били налице нито едно от обстоятелствата на чл. 3 от Наредбата регламентираща полицейската закрила на деца. Детето умишлено е било " иззето" от кризисния център в момент, в който временно съм отсъствала, тоест в отсъствието и без уведомяване на най- близкия човек на детето, като е била заблудена и излъгана от органите на реда, че ще бъде върната след два дни, под предлог, че няма да се среща с баща й, т.к. детето категорично е отказвало среща с баща си. А. е взета и с висока температура, изтощена и омаломощена, без личен багаж, след посещение на спешен кабинет на 17.06.2019 в Болница Токуда гр.София и изписано домашно лечение с антибиотик, както и след обследване от вещо лице психолог назначен от съда, четвърта среща в рамките на десет дни, от общо две срещи в София и две срещи във Варна, обследване от общо шест вещи лица психолози и психиатри, назначени от съда. Като основание за това задържане и отвличане на детето не е бил представен официално от полицейските органи никакъв документ. Подчертавам, че аз лично като майка и полагаща непосредствени грижи за дъщеря си А. не съм била уведомявана за тези действия на полицията и за тяхното точно основание по закон, а е трябвало да бъда уведомена. Заявявам, че аз и до момента 27ми юни, вече 9ти ден от отвличането на детето, не зная къде се намира детето ми, в какво здравословно и психично състояние е тя, какво е направено с нея при задържането й и след това и къде е тя, като то може и да не е във Варна, може да е предадено на трети лица, може да е изведено извън страната. Представена ми е заповед от ДСП-Варна, в която не фигурира местонахождение, не ние осигурен достъп въпреки всекидневните ни молби и нямаме никаква информация за детето. Със силовите методи на действие, които се прилагат в България спрямо децата и техните майки, ние майките губим доверие и упование в институциите и се чувстваме ежедневно застрашени от произволни актове на властта. Формално е отказано на мен, нейната майка и най- близък човек, която я е родила и отгледала да я виждам, отказано е и на моята майка и нейна баба, с чиято основна помощ всъщност отгледахме детето заедно от раждането до настоящия момент, да я вижда. Не зная как може да се нарече това да отделиш умишлено, мъчително и за неизвестен период от време дете, момиченце на крехка възраст от майка му и от баба му като най- близки роднини и най- добре разбиращи детето и нейните потребности, освен изтезание и грубо нарушение на висшите интереси на детето. В момента детето ми А. се чувства: предадена от всички, дори от най-близките си, защото тя е сама, преследвана, задържана, отвлечена, наказана, за това че говори истината за всичко, като дете лишено от свобода. Всичко това се случва точно след като беше работено продължително време с детето в Кризисния Център в гр.Силистра в лицето на всякакви специалисти и психолог, които я окуражиха и работеха в посока отбременяване на травмата нанесена от баща й, и като резултат тя успя да мине четири срещи с експертни вещи лица от съда. Детето ми посети вещите лица с огромен страх да не бъде намерено и иззето от баща си насила. Изземването на детето е точно преди да бъде изслушано в синя стая по досъдебното производство за педофилия заведено още преди година срещу баща й ., Всичко това, освен нарушение на други човешки права, представлява най- малкото унизително и нечовешко третиране на дете, ако не и в съвкупност с други обстоятелства и вредоносни пагубни последици- и изтезание спрямо нея. Обръщам се към всички представители на органите на властта в гр. София, Варна и Силистра, моля за вашето спешно съдействие и разпореждания според Вашата компетентност, като писмо и материали по случая на А. сме изпратили по имейли и по пощата до много от Вас, молим за прекратяване на това институционализирано насилие срещу дъщеря ми А.Р., срещу нарушение на всичките й права като дете, действия, които не само не са в най- добрия й интерес, а напротив, представляват такива срещу нейния интерес във всяко едно отношение. Молим да отмените незаконните актове както на полицията - евентуалната заповед за полицейска закрила, както и заповедта за настаняване и плана за действие на ДСП-Варна изцяло, като детето А.Р. бъде върната в защитената среда в кризисния център в Силистра, откъдето произволно е била отвлечена или бъде настанена при най-близките си хора, мен или майка ми, нейната баба. Молим за спешни мерки т.к. след задържането и отвличането, след отделянето й от мен като значимия за нея родител, тя на практика беше поставена в сериозен риск, и то от страна на самата държава, която претендира да дава закрила на децата. Подадохме молби до всички отговорни за това институции в гр. Варна: за отмяна на полицейската закрила и връщане на детето в Кризисен център “Женско сдружение Екатерина Каравелова - гр. Силистра“ или да бъде настанена при най-близката си роднина отгледала детето с мен, баба й Димитра Атанасова Танчева, но без какъвто и да е резултат. Заведоха се нови дела за спасяването на Ани, но предвид тромавите административни процедури, безкрайното очакване, изолацията и безнадежността за А., всичко това ще окаже непоправими травми на детето, както и на нейните бъдещи показания в съда. Моля за спешни мерки предвид осъществения полицейски произвол и бездействието на институциите досега в гр. Варна, където повече от година, при инициирани многобройни дела и преписки от страна на бащата и институционален тормоз, досега не е получена каквато и да е защита за невръстната ми дъщеря, като единствената защита получихме в КЦ в гр. Силистра преди 2 месеца и Ви умолявам детето ми да бъде върнато там. За тази година предприета "съдебна война“, цитирам бащата на детето, аз, детето и всички които се опитваха да помогнат на А., бяха подложени на постоянни заплахи и злоупотреба с власт от страна на бащата и институционален тормоз, като се достигна и до неуспешен опит да бъде вкарана в психиатрия за 30 дни, като ЧНД беше спечелено от мен с обективни психиатрични изследвания от гр. София. Сега съм заплашена със дело за запрещение и принудително довеждане. След дъщеря ми аз съм следващата срещу която ще бъдат предприети силови мерки и то само защото и двете дръзваме да говорим истината за преживяното домашно насилие и насилието от институциите във гр. Варна. В случай, че не се предприемат спешни действия за отмяна на незаконните актове и детето не бъде върнато в защитената и спокойна среда в Кризисния Център в гр.Силистра или настанено при най-близките й хора, при мен и майка ми и в случай на неосигуряване на контакт с детето, на мен, неговата майка и значим за нея родител, както и на близките ми роднини, ще бъда принудена да се обърна към всички компетентни Международни органи и институции. Бих искала да отбележа, че по време на всички тези действия спрямо мен и детето ми огромна подкрепа ни оказаха женските неправителствени организации, които предоставят услугите за подкрепа на жени и деца пострадали от насилие, както и някои от горепосочените организации, които подкрепят А., още откакто е започнала да споделя за насилие от страна на баща й. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
Aнонимен
на 29.07.2019 г.
0
Aнонимен
на 01.07.2019 г.
0
Aнонимен
на 30.06.2019 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обявяват новия партньор на Ралица Паскалева в "Игри на волята"
08:51 / 25.11.2024
Вдигат цената на водата във Варна от 1 януари 2025 г.
11:27 / 26.11.2024
Благомир Коцев с важна заповед
15:47 / 26.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
