Такъв товар не помня да е минавал някога, категоричен е Александър Станков, шеф по експлоатацията на порта, който има поне няколко петилетки стаж тук. Вероятно говедовъдството в южната ни съседка е закъсало сериозно за фураж, предполага Станков. Договорът за износ към южната ни съседка е за общо 10 хил. тона слама, като досега са експортирани не повече от 4000 тона, обясни той. Причината е, че един 3000-тонен кораб може да поеме не повече от 300 тона бали, тъй като са много леки. Един кораб се товари около десет дни, което ангажира много работна ръка. Машини няма как да се качат на борда, защото е пожароопасно.
Отначало на порт Варна мислили, че турците купуват сламата за хартиената промишленост, но скоро установили, че търговците изобщо нямат вид на фабриканти, а на фермери.
От десетина дни се отпушил и износът на зърно заради повишаването на цената му на международните борси. Вече 4 кораба са товарили жито от порт Варна, чака се и пети.
Традиционно родното зърно поема за Източното Средиземноморие и за Южна Европа - Италия, Испания и други дестинации. Доскоро и времето беше неблагоприятно за товарене на корабите - дъждът и мъглата повреждат сериозно зърното. Засега тазгодишната реколта се очертава да бъде много добра и да осигури сериозен износ през пристанище Варна. Освен от Варна-изток зърно се товари и от 14-о и 15-о корабно място на пристанище Варна-запад, обяснява Станков. Проблемът е, че средствата за рехабилитация на Магазия 5 на Варна-запад, в която ДП "Пристанищна инфраструктура" трябваше да инвестира 1 млн. лева, трябва да бъдат пренасочени за драгиране на каналите и акваторията на порта. Причината е, че наносите не позволяват в порта да влизат дълбокогазещи кораби, които да докарват суровини и да товарят продукцията на заводите в Девня.
Източник: в. Стандарт