В северозападна посока се вижда известният комплекс "Тракия", сега окръжен съд и прокуратура. На това място през 1927 г. със средства, събрани от благотворителност, членовете на Тракийското дружество построяват свой културно-просветен център, който наричат Тракийски дом. На неговото място през 1970 г. архитектите Стоян Дучев и Марин Маринов проектират новата сграда, в която първия етаж заема кино "Тракия", третият се използва за хотел, а четвъртият - за общежитие. В крилото откъм булеварда е поместено дружеството. Сградата е представителна, добре ситуирана, но не отговаря на сегашното си предназначение.
Дясната част на булевард "Владислав Варненчик" се различава коренно от лявата. Сградите са строени монолитно в социалистически дух, като градоустройствено съжителството с еклектичните фасади от запад е по-скоро овладяно в контраста, или поне с патината на времето. Източният, по-съвременен уличен фронт е застроен в сегашния си вид през 1968 г. под наименованието Търговски комплекс. Той започва от бул. "Съборни" и завършва до Експресбанк. Състои се от нови жилищни сгради, в които на ниво партер са разположени модерни за времето търговски обекти. В долната част на булеварда сградите са проектирани от архитектите Павел Павлов, Стефан Колчев и Симеон Димитрова, в горната - от арх. Емил Радулов, Б. Тодоров и др., а озеленяването извършва арх. Юлия Ангелова.
При построяване на Търговския комплекс са разрушени местни забележителности, които извикват носталгични спомени у старите варненци. На мястото на "Образцов дом" е разрушена хубавата сграда, в която е била първоначално аптеката на Н. Новкиришки. До нея са били фурната на Узун Ради, ловджийската кръчма, кафенето на Бай Серафим, гостилницата "Шишко". След ул. "Бдин" е разрушено кино "България". До Трета гимназия е разрушена една от четирите хали, построени през 1910 г. В края на комплекса, където днес е Експресбанк, се намирал площад "Маслобойната", наричан така заради фабриката за олио в северната му част. На площада е била и омнибусната станция. Около и в близост до площада е имало много ханове с имена на селата, откъдето са дошли собствениците, като "Батова" на Ив. Гинев, хан и кръчма "Ботево" на Кирил Димов, хан "Девненски извор" на Добри Кръстев, хан и пивница "Девня" на Ганчо Щерев, хан "Добрич" на Иван Груев, хан и кръчма "Темелко" на Васил Власов, хан "Добруджа", хан "Двете братчета", хан "Двете гагаузчета" и др.
Източник: в. Народно дело