- А срещите в Южна Корея и Австралия оправдаха ли очакванията Ви?
- Представих икономическия профил на Варна на бизнес форум в Южна Корея, но си организирах среща извън програмата на делегацията с представителите на фирма LG, известна с електрониката, която предлага на нашия пазар. Тази фирма обаче е разработила много интересна система за таксуване в градския транспорт. Тя се прилага в Хонконг, в Сеул, който има 12 млн. жители, и дори във Волгоград. За нас тази електронна система представлява интерес, тъй като е много по-модерна от това, което в момента наблюдаваме в София.
- Какви са шансовете тази система да се въведе във Варна?
- Шансовете са големи, тъй като в момента очакваме еврофинансиране точно в сферата на транспорта. Става въпрос за мярката "Устойчив градски транспорт" по Оперативна програма "Регионално развитие". Даже днес имам среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където ще се разяснява именно как да се подходи към проектите по тази мярка. Трябва да търсим възможности за реализацията на проектите си, тъй като средствата за Варна по линия на "Устойчив градски транспорт" са много - от 40 до 70 млн. лв.
- Вече имате ли конкретна оферта от LG?
- Още не, но фирмата представи своите възможности и очакваме да ни изпратят писмо относно параметрите, от които се интересуват. Отговорът ни ще трябва да съдържа информация за броя на транспортните средства, за пътникопотока, за дължината на линиите, за формите на градски транспорт - автобусен, тролейбусен и пр. Всеки момент очакваме да получим въпросника, а когато го попълним, фирмата ще изготви конкретната оферта. Тя ще ни позволи да имаме своевременна готовност да усвоим европейските средства с един наистина добър проект.
Друга фирма от Южна Корея пък отправи предложение, което не засяга пряко община Варна, но би могло да бъде полезно за бизнеса тук. Става въпрос за фирма, която има интерес от договор с циментовия завод в Девня. Целта е местни фирми да направят заготовките, металните конструкции и всичко онова, което е свързано с разширението на фирмата. В момента Константин Дараданов е натоварен да проучи възможностите. Това е немалък бизнес за девненските фирми. В Австралия проведохме срещи с много българи, които живеят там от години. Запознахме се с техните проблеми, а аз лично се ангажирах да съдействам, след като разбрах, че няма учебни помагала за българчетата в Бризбейн. Оказа се, че българското училище там не разполага с учебници за своите възпитаници - 17 деца от 6 до 14-годишна възраст. Мисля, че община Варна може да помогне в това отношение и ще предложа на зам.-кмета Коста Базитов да осигурим тези помагала.
- Обменихте ли бизнес оферти с австралийски компании?
- И там се проведе бизнесфорум, в който представих Варна, така че тепърва очаквам към нас да се обърнат компаниите, които проявиха интерес. Запознах представителите на бизнеса с възможностите за инвестиции във Варна и потребността от общински проекти.
- Визитата на българската делегация до тези далечни точки от света бе много оспорвана в условията на тежка икономическа криза. Кой финансира Вашето заминаване? За сметка на общината ли беше?
- Знам, че в Народното събрание имаше питане по този повод. Не знам какви сметки е правил депутатът, който е повдигнал въпроса, но е достатъчно да си спомните, че той говори за пътуване до Австралия и Нова Зеландия, а това съвсем не отговаря на истината. Вероятно колкото е вярна дестинацията, толкова достоверни са и сметките за разходите по пътуването, които той представи. След разговори с президента разбрах, че той е комбинирал отдавна планирани пътувания в едно. Разбирате, че ако поотделно се пътува до Южна Корея, Австралия и Шри Ланка, сумата за визитите ще е поне 3 пъти по-голяма.
Моето пътуване беше финансирано по 3 линии. Една част от средствата бяха осигурени от община Варна като вноска към Търговско-промишлената палата за включването ми в групата. От президентството покриха транспортните разходи. Отделно част от пътуването ми бе финансирано и от самия мен. Уверявам ви, че като цяло вложените средства възлизат на разходите по едно пътуване до Брюксел например.
- А какъв е ефектът от предприетите визити в национален план?
- Президентът Георги Първанов проведе изключително много срещи и посещения извън нашата официална програма. Той присъства и на разговорите, водени от бизнес групата, но имаше и своите лични срещи с правителствените ръководители на трите държави и големи компании като "Хюндай" например. Ние свързваме "Хюндай" с автомобилите, но не знаем, че той притежава най-голямата корабостроителница в света. В нея се намира и най-големият док. "Хюндай" е една империя, а Варна също има корабостроителница и на тази основа може да се постигне едно добро коопериране. В Южна Корея президентът отиде с намерението да стимулира именно бизнес контактите, тъй като по-думите му те изостават на фона на добрия политически диалог. Доказателство за това е и голямото отрицателно салдо в търговията с тази страна.
До този момент български държавен ръководител не беше стъпвал в Австралия. Много българи пътуват по света, много българи живеят в Австралия, а тя няма посолство у нас и за една виза трябва да ползваме консулските служби в Гърция и Сърбия. Всичко това затруднява контактите ни. Нещо повече - дипломатическата поща за Австралия идва само 2 пъти в годината. Българите там си поставиха проблемите и болките, свързани с издаването на паспорти на новородени деца, с учебниците на българчетата.
В делегацията участваха 59 души, от които 10 представители на бизнеса, и отделно министри, зам.-министри, хора от държавни служби и агенции.
- Впечатли ли Ви нещо при визитите, което си струва да бъде приложено във Варна? Нямам предвид грандиозни проекти, а по-практични идеи например, които можем да "откраднем".
- При посещенията си в развити държави като Южна Корея и Австралия не мога да не се впечатля от чистотата. В огромни градове като Сидни или Сеул организацията на градския транспорт няма как да не те изуми. Макар че в Австралия са с лява организация на движение, трафикът е много по-уреден. Всичко това се постига не само с по-голяма дисциплинираност на шофьорите, което е очевиден факт, а и чрез паркингите. Там на практика няма сграда без паркинги. За съжаление, нямах възможно да обиколя свободно тези страни, тъй като за 8 дни изминахме 36 000 км и бяхме 45 часа във въздуха.
Източник: chernomore.bg