Червен флаг превръща туристите в бикове

Божидар Тодоров Банков е близо пет десетилетия на плажа край Варна. Охранявал е и хората на властта на брега до бившата база на Министерския съвет и в съседство с таза на ЦК на БКП в курорт Св. св. Константин и Елена. Ветеранът от вишките по морето е на 65 години и е в отлична физическа форма и суперздраве. Той владее до тънкости трудния и отговорен занаят. А сега посвещава в майсторлъка да спасяват удавници при мъртво вълнение и дори в спокойни води 22-годишния си помощник Свилен и студента от Техническия университет Георги. Божо е типичен Овен и, както сам признава, много пъти се е давил, но досега неспасен удавник при него няма. Женен е. Съпругата му Антонина е лекар. Синът му Димитър е завършил военноморско училище и е механик на кораб за далечно плаване

- Божо, имаше ли инциденти тези дни при последното мъртво вълнение? Изненадващо ли се появи и защо уплаши толкова летовници и спасители на плажа?
- Морските хора по народному, а и жаргонно наричат мъртвото вълнение мъртвак. При него вълната за миг те изхвърля към брега, но в следващите 3-4 секунди така те завърта и те дърпа навътре, че няма излизане. Някои го оприличават на морска центрофуга, както писаха вестниците, а други на морско джакузи. Но е страшно за човек, попаднал в хватката на мъртвото вълнение. Държи те от кръста надолу и колкото и да си добър плувец, изпадаш в стрес и паника. Черно море е коварно. Някога византийците са казали, че е прекрасно и гостоприемно, но по-късно турците го нарекли Кара дениз защото са си изпатили с гемиите в него. Вълната ги грабвала и изчезвали от хоризонта.

- Има ли предвестници мъртвото вълнение? Хората познават ли кога се задава, за да се предпазват?
- Преди седмица се появи мъртвото вълнение. През тези години забелязвам, че идва винаги, когато има пълнолуние и през втората половина на август. Тогава времето се обръща. Вечер около 23 часа забелязах, като се облещи една луна и стана кървавочервена. Сърбчето отляво изчезна. Казах на момчетата: "Стягайте се, морето утре ще ни отвори много работа." На другата сутрин както беше спокойно, изведнъж без причина и вятър се появи силно вълнение. Сложих червения флаг, а народът сякаш пощуря да се къпе. Червеният флаг за летовниците е като червения плат за биковете на коридата в Испания, като червения светофар за припрените шофьори на улицата. Туристите идват прегрели глави от нощното пиене и както паркират, така и се бухат в морето.

- Кои летовници са най-недисциплинирани - българите или чужденците?
- След нощен запой няма разлика между нациите. Тези дни спасявахме германец и две рускини. Братушките не са дисциплинирани, както бяха навремето. Но най-изтървани са поляците. А германците се предупреждават за опасността един друг. Свирим като луди и на родните юнаци, че има абсолютна забрана за влизане, а те като слепи и глухи. Изкараме ги от водата, пораздрусаме ги, а те се сърдят: "Повече няма да стъпим на плажа ти". Но българите ги е страх, защото не знаят да плуват. В Германия, особено в бившата ГДР, всичко живо след 5 и 6 години плуваше. Нямаше училище без басейн.

- Защо не слушат спасителите при червен флаг? Как се справят в такива ситуации?
- В Америка, като не се подчинят на спасителите, те са меродавни и служебни лица, викат общинска полиция и глобата е 400 долара. Четох, че има наредба, която предвижда глоби от 200 до 2000 лева, но никой не ги налага. Най-важното е спасителите да бъдат концентрирани и непрекъснато да гледат в морето. Тези, които влизат при червен флаг, ги наричам самоубийци. Извадя ги, пораздрусам ги, а те гледат на кръв. Някои ги връщам от оня свят, без да кажат дори благодаря.

- През годините си пазел и хората на властта от удавяне. Те как спазват правилата, докато са по бански?
- В бившата правителствена станция на Министерски съвет, сега хотел "Европа", преди 1989 г. идваха хора от средния ешелон. Имаше ред и дисциплина. Тогава една ограда ни делеше от базата на ЦК на БКП, сега комплекс "Слънчев ден". Цените бяха народни и еднакви - 18 стотинки сладолед, 25 стотинки 100 г бадеми, 50 стотинки малък коняк, а колата без пари. Спасителите на плажа трябваше да работим и в двете оранжерии към базата. Последният големец, който дойде на проверка, беше Пеко Таков. Завари ни на маса, но не се скара, поиска две препечени филийки. Човекът имаше стомашни проблеми и беше на диета. Цола Драгойчева също е почивала в бившия блок номер 6. След промените Надежда Михайлова се отби в станцията, когато правителството на Филип Димитров падна и сините бяха в опозиция. Поплува в басейна, а шофьорът й заръча да я пазим добре. Александър Йорданов и Венци Димитров плуваха винаги навътре в морето. Трябваше да ги гоня с водно колело, за да ги връщам на брега. Александър Йорданов е наш човек, варненец, но Венци Димитров беше палав във водата. Вдига ни всички накрак, а после не се и извинява.

- Заради свалките на плажа ли наричат спасителите гларуси? Мяркат ли се още шведки?
- През 1964 г. излезе статия в местния вестник "Народно дело" за изловените гларуси след една милиционерска акция пред хотел "Гларус" на Златни пясъци. Бяха арестувани доста нашенци заради неприлично облекло и купон с чехкините. Но спасителите от плажа се измъкнахме тарикатски. Ченгетата хванаха общи работници и цигани заради чейндж. Оттогава тръгна нарицателното име гларуси. А шведките ги няма това лято, удари ги кризата. Казвам на момчетата: "Не бързайте да се жените, шведките ще се завърнат." Навремето най-хубави бяха чехкинчетата - фукарийки като нас. Срещахме се в ресторант "Морски звуци", до който беше чешкият сектор с над 300 бунгала.

- А ти давил ли си се в морето?
- Да. Като бях на 4 години, подхлъзнах се от скала, паднах и не можех да плувам. Спаси ме една жена, но нагълтах много вода. Тежеше ми като камък в корема. След това започнаха тренировките на басейн. Играехме водна топка. В басейна на Варна идваха да тренират с нас като спаринг мамините синчета от София. Сред тях беше Иван Славков. Без да исках, така го лумнах с една тежка топка, че доста време му трябваше да се освести. Като спасител на плажа започнах от гимназията на 1 май 1963 г. пред хотел "Астория". Тогава Златни пясъци беше национален обект и ме освободиха от бригадата на съучениците, които отидоха да копаят. В морето съм се давил, защото удавниците те дърпат надолу, хапят или душат. Поляк ми беше скъсал месо от рамото. Преди десетина години направих своето изобретение - дъска от уинсърф, на която здраво могат да се хванат 7-8 души, и белите стават по-малко.

 

Източник: в. "Стандарт"