"Снощи около 17.30 часа както обикновено се прибирах след работа в посока кварталите. От Червения площад хванах маршрутка с номер 120. Само след пет минути престой във возилото ми се искаше да сляза и избягам панически.

Шофьорът, на видима възраст около 65 години, беше надул яко радиото с чалга. Водачът, явно в приповдигнато настроение от ритмите, сякаш не се замисляше, че вози пътници. Рязко тръгване, рязко спиране, рисковани маневри, изпреварване и престрояване от лента в лента...

Малката раздрънкана маршрутка спираше на всяка спирка и по едно време започна да се пръска по шевовете. Дама на средна възраст не издържа и избухна, че няма въздух и се задушава. Друга жена я посъветва да си хване такси, възникна спор... Шофьорът се ядоса, че му развалят спокойствието и кръчмарската атмосфера и натисна педала... 

На задната седалка се возеха две малки дечица. Към кошмара от чалгата, задуха, дръзкото и безотговорно шофиране, се прибавяше и звънтящият детски смях, плач, викове и ритане по седалките. Прилоша ми. Молех се само да стигна жив и здрав до дома си. 

Белувард "Цар Освободител" в този час на деня е изключително натоварен. Освен това настилката беше мокра и хлъзгава. Почти всяка вечер някъде по трасето има катастрофи и огромни задръствания. Затова особено водачите от масовия градски транспорт трябва да карат с повишено внимание. Освен това са длъжни да се съобразяват с пътниците си. За мен лично това пътуване беше поредният кошмар, тъй като това не е изолиран случай. Когато слязох на спирката припотен и изнервен се прекръстих и си обещах, че повече няма да рискувам да се кача в маршрутка. Ще бъда част от натоварения трафик с личния си автомобил. Какво да правят обаче хората, които нямат тази възможност?", пита варненецът.