"Непосредствено след празника 24 май е нашият празник - Спасовден - празник на хлебарите и ситничарите. Почита се днес, защото на този ден се прогнозира и планира каква ще е реколтата на пшеницата. През май обикновено всички, които очакват тези реколти, се надяват на повече дъжд този месец. Има една приказка, че всяка капчица е жълтица. От там идва и връзката с хляба, производството на ситничарски изделия, така че и тази година ще посрещнем празника подобаващо. Този браузър не поддържа видео елемента.
Във Варна точна цифра за броя на хлебопроизводителите и сладкарите трудно някой може да ви даде, защото е нормално бизнесът да се развива динамично.
Фирмите са под 100, като някои от тях са с по няколко обекта. При някои има заети около 120-200 човека при по-големите фирми. Има няколко филиала на колегите от Добрич. Всичко останало са дребни производители като фурни с персонал около 10-15 човека.
Това е т.нар. семеен бизнес. Тенденцията през последните години е да се появяват и да изчезват подобни пекарни, защото след кризите през 2008-2009 г. много от бизнесмените решиха, че нашия бранш е много интересен и печеливш. В бизнеса, разбира се няма празно място. То се заема веднага, но остават тези, които наистина умеят да организират и контролират един такъв процес като нашия.
Вследствие на редуцирането в последните години много фурни бяха закрити. Пазара е наситен с пекарни, които се развиват добре. Предлагането на ситничарски изделия, хляб, закуски, кроасани, вече навлязаха в нашия град и варненецът е с една добра хранителна култура. Той приема и новите кулинарни произведения, вървят както традиционните, така и детичните продукти.
Интересно е това, че задължително вече се изписват калориите върху етикетите. Това позволява на клиента и потребителя да получи една по-пълна информация за това, което консумира", сподели Иво Бонев.
Най-големият проблем за бранша, както и в туризма, се оказва липсата на персонал.
"И при нас от години, а това лято най-осезаемо, в периода, когато Варна е най-силно ориентирана към туризма, бизнеса среща този проблем. Това е така, защото работниците са привлечени от комплексите. Това е нормално. На всички нива при нас, не само в производство, а при технолози и търговски работници, изпитваме трудност и до някъде е проблем, че младите хора не изпитват голям ентусиазъм да се занимават с подобна дейност.
Защото при нас трудът е предимно нощем. Работи се с малко по-замърсена среда, с шум. Ако един млад човек започне да работи в нашия бранш, например хлебар, търсят се от всички хлебопроизводители и то с обучение, заплатата няма да е нещо колосално и в момента няма да реши проблемите на един млад човек.
Но, ако този човек стане хлебар, и мине през всички процеси, той в Западна Европа, спокойно би тръгнал от една заплата от 1700-1800 евро на "добър ден". т.е. с лекота би намерил работа.
Проблемът е, че няма да го зъдържим тук. Но той след това може да се върне у нас с придобития опит от там и може да си открие пекарна. И имаме много такива случаи. Хора, които се върнаха от Германия, Франция, Италия си отвориха бутикови пекарни. Прекрасни пекарни има във Варна в момента, които са с надевропейско ниво, а с български цени", сподели още Ива Бонев.
Браншът очаква с нетърпение промените в Закона за храната. Част от промените касаят невезможността да се произвеждат ситничарски изделия във всеки един обект . Статутът трябва ад има решаващо значение, не може магазин за промишлени стоки да произвежда хляб и кроасани, каза Иво Бонев.
Той отправи поздрав към своите колеги по случай професионалният празник днес и им пожела много здраве и майсторско вдъхновение!