- Медицинският университет във Варна готви проект по тази програма за създаването на център за върхови постижения в областта на персонализираната медицина и клетъчната терапия. Каква ще е ползата от него?

- Този център ще разшири възможностите за диагностика на социалнозначими болести като множествената склероза, алцхаймер, епилепсия и всички видове туморни заболявания, като същевременно ще осигури на България научна база на световно ниво. Проектът е за 70 млн. лв., към които МУ ще добави 10 млн. лв. собствени средства, е готов. Той предвижда оборудване на лаборатории за синтез на нови радиофармацевтични средства, каквито досега страната ни не произвежда. Ще закупим и диагностична апаратура без аналог у нас. В плана е заложено изграждане на тъканни банки в областта на онкологията и невронауките и редица други иновации. Те имат огромна научна, но и потребителска стойност, защото ще са от полза на хиляди пациенти. Този център е част от концепцията ни за комплексно развитие на университета, без което не бихме били конкурентни в днешната глобална среда.

- Ще успеете ли да задържите високото ниво на обучение след предвидената редукция с 9% на държавната издръжка за студент по медицина?

- Това решение е пълен абсурд, срещу което реагирахме остро. То няма да реши проблема на останалите специалности, защото студентите по медицина са твърде малко на фона на всички, но ще ни създаде проблем. И сега издръжката е малка, защото има специфични изисквания при подготовката на студентите ни - по-голям брой хабилитирани преподаватели, обучение в малки групи до 10 души, ползване на апаратура и лаборатории със скъпа издръжка. В същото време през последните 5 години МУ-Варна получава годишна субсидия за капиталови разходи от 62 хиляди лева. Представете си как с тези пари се издържа един високотехнологичен университет! И всичко това се случва на фона на огромния дефицит на лекари у нас и в целия ЕС. Застаряването на професията в България е факт, много медици са над 60 г. Когато те излязат от системата, ще зейне огромна дупка. Дори днес да се приемат нужният брой студенти, те ще се дипломират след 6 години и ще им трябват още 4 години, за да придобият специалност. Вече сме закъснели с правилното решение, а то дори не е взето. Напротив, задава се катастрофа - няма лекари, а режат издръжката на бъдещите студенти по медицина.

- Какви според вас са спешните мерки, които биха могли да предотвратят катастрофата?

- Като реалист знам, че бюджетът е функция от развитието на икономиката и нямам фалшиви очаквания, че той с магическа пръчка може да стане огромен. Медицинските университети навреме оцениха ситуацията, подготвиха си инфраструктурата и кадрите и в момента стоим изключително добре на европейския образователен пазар. Привличаме много чуждестранни студенти от ЕС и от целия свят, което е достатъчен атестат. Във Варна сега учат 1200 чужденци от 43 държави. И за всяко място се конкурират с тежки изпити по трима. Това е прецедент в образователната история на страната. Той трябва да се поощрява, защото тези деца не само плащат такси, но и внасят пари в икономиката на града от наеми, храна, пазаруване, развлечения. А след като се дипломират, разнасят славата на академичното ни образование в цял свят. Държавата просто трябва да ни помогне, като ни даде възможност да реализираме научния си потенциал. А често точно тя ни препъва с бюрократични пречки. Считам, че е нужна спешна оптимизация на работата на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА).

- Колко студенти се обучават в момента в МУ-Варна и колко е реалният капацитет на университета?

- Имаме около 5000 студенти, докторанти и специализанти, а капацитетът ни за прием в регулираните професии може да се увеличи с 1/3. Търсенето го показва - за всяко място се борят по 10 души. В същото време самите ние не бихме допуснали да приемем повече студенти, отколкото можем да обучаваме качествено. Защото отдавна медицинските университети в България не се конкурират помежду си, а с всички останали в Европа и по света.

- Но у нас МОН все пак ги класира в националната рейтингова система на висшите училища.

- Личното ми мнение е, че рейтингова система не може да се прави от чиновници. В нея на челни места има университети с дългове, които не могат да осигурят пари за елементарна издръжка и заплати и не могат да си попълнят бройките по държавен прием. Не мислете, че сериозните хора избират къде да учат, четейки системата на МОН. Реалният рейтинг на висшите училища се обновява всекидневно в днешния свят на дигитални технологии. Докато преди ние, преподавателите, изпитвахме два пъти годишно студентите, днес те ни изпитват ежечасно. Образованието вече няма граници. От МОН трябва да го разберат и с помощта на НСИ да направят една проста сметка. Да проучат колко деца завършват средно образование, колко от тях и какво искат да учат, дали смятат да кандидатстват у нас или в чужбина. Така ще получат обективна картина, на база на която да планират приема и размера на издръжката за различните специалности. За да не бъда разбран погрешно, уточнявам, че в направления с нулев интерес държавата трябва да инвестира целево, за да съхрани вече изградените кадри. Защото в бъдеще може да се появят кандидати да учат, а един добър преподавател не се създава за ден-два. В нашия университет приоритет №1 е инвестицията в кадри.

- Успявате ли да им осигурите адекватно заплащане?

- Невинаги, понякога заплащането е срамно ниско за усилията и квалификацията им. Но хората не работят само за пари, а за да виждат, че трудът им е признат и оценен и имат шанс за професионално развитие на европейско ниво. Кадрите са най-големият потенциал и най-големият капитал на нашия университет.

- По какви други ключови проекти ще работи университета тази година?

- За пет години инвестирахме в образователна инфраструктура 50 милиона лева. Ще продължим със същите темпове - с обновяване на базата на университета и на здравните заведения, в които практикуват студенти. Предстои да открием още няколко университетски аптеки във Варна. Те ще са оборудвани с най-новите технологии, защото подготвяме фармацевти, а не продавачи. Планираме да започнем производство на лекарства и хомеопатични препарати. Ще направим и симулационни центрове в университетския медико-дентален център.

- МУ се превърна и в крупен инвеститор в здравеопазването на Варна. След университетската "Св. Марина" вече влагате средства и в спешната болница "Св. Анна" и общинската АГ болница. Това ли е пътят към модерното здравеопазване?

- То и образованието са тясно свързани системи. Ако едната не върви, страда и другата. Нужен е пълен синхрон. Тук го постигаме. Готови сме да помагаме и на здравните заведения в Шумен, Сливен и Велико Търново, където имаме филиали.

- Съвместно с посолството на Израел у нас организирахте няколко работни семинара по антитероризъм. От Варна тръгна идеята темата да влезе в обучението на бъдещи медици и тази година за първи път в практиката на стажант-лекарите от МУ има такъв модул. Ще влезе ли той в единните образователни стандарти?

- Направили сме предложение в МОН. Обучение по антитероризъм трябва да има във всички висши и средни училища. Латинска поговорка гласи: "Ако искаш мир, готви се за война." Виждате какво се случва около България, а и в цяла Европа. Не бива да чакаме лошото да се случи, а да сме подготвени за него. Имаме пресен пример с трагедията в Хитрино. Горди сме, че наред с пожарната и полицията медицинските екипи действаха изключително професионално и проявиха героизъм. А два часа след взрива студентите ни вече бяха на опашка да даряват кръв. Същото беше и след наводнението в кв. "Аспарухово" през 2014 година. Въпреки че на следващия ден имаха изпит, чуждестранни студенти хванаха лопатите и се заеха на помагат при разчистването на руините. За нас е чест, че обучаваме такива отговорни и солидарни млади хора.

- Вие сте ректор, но и работещ хирург. Дайте рецепта за оздравяване на двете системи - здравната и образователната.

- Като хирург ми се иска да кажа, че това е възможно само с радикална операция. Но съм наясно, че оздравяването е процес. Той трябва да е оперативен и бърз, но да има ясно поставена дългосрочна цел и всичко да бъде подчинено на нея. А целта е просперираща, модерна и развиваща се България. Двете системи са тези, които могат да гарантират изпълнението й, стига да не се прави политика за здраве и образование, а да има здраве и образование във всички политики.