© Varna24.bg

Сериозни финансови загуби болницата търпи от диагностичното уточняване на спешните пациенти. Има случаи, в които диагностицирането на пациент излиза 150-200 лева, разкри д-р Шиваров. Според него държавната субсидия трябва да бъде не само на база преминал пациент, а да се отчита и тежестта на случая.

Болница "Света Анна" приема 95 % от хирургичната спешност на региона. Около 65 000 души преминават през Спешния център годишно. На месец спешна помощ получават по 5-6 000 души от целия регион. През лятото се случва на вечер Спешният център да обслужи до 300 пациенти.

"Като цяло ние българите нямаме нужното търпение и достатъчно култура и действително малко драматизираме нещата". Така болничният директор коментира злоупотребите със спешността.

Няма точна статистика колко от преминалите през Спешния център са здравно неосигурени. При хоспитализираните около 10 на сто са без платени здравни осигуровки.

"Трябва да се направи един спешен пакет, който здравните вноски да покриват. И от там нататък може да се помисли за разгръщане. Това може да бъде с различен тип доплащане, към здравноосигурителни фондове и т. н., и всеки да си прецени как да надгради този пакет от здравна помощ. Ясно, че не може с 5 лева да нахраниш цял народ", е мнението на болничния директор.

Варненската болница "Света Анна" се нуждае от сериозен ремонт на фундаментите на сградите си. И здравното министерство, и Община Варна са били уведомени за проблема още преди 4-5 години, опасност от падане няма, но трябва да се вземат мерки, сподели още д-р Гален Шиваров. Той припомни, че основната сграда е построена през 60-те години. Доста по-стара е сградата, в която се помещава родилното отделение.

Стартиралата преди 5 години сериозна програма за реновиране и ремонтиране на болничната база вече е обхванала повечето отделения и клиники. Голяма част от ремонтите са направени със собствени средства. Около половин милион лева са инвестирани в реновирането на отделението по реанимация, което вече е най-доброто в Североизточна България, според д-р Шиваров. За ремонта на родилното отделение и това по неонатология се разчита на общински средства. Нужда от реновиране има в неврохирургията, както и в съдебна медицина и патоанатомия.

Проблемът с инструментите на хирурзите в болница "Света Анна" към този момент не съществува. Сериозен проблем обаче се задава с апаратите за хемодиализа, чийто експлоатационни срокове изтичат. Получено е обещание за съдействие от здравния министър.

Няма практика пациентите в "Света Анна" да бъдат карани да си купуват консумативи. Доплащат се единствено импланти, които Здравната каса не поема, и изборът на екип, уточни шефът на лечебното заведение.

Болница "Света Анна" разполага с около 440 легла. За здравето на пациентите се грижат около 300 лекари и 450 медицински сестри. Заплатите им са нормални за този тип труд в България, но ниски в сравнение с европейските стандарти, отбеляза специалистът. Според него българските лекари и медицински сестри са на много добро ниво. Материално-техническата база обаче не може изцяло да бъде сравнена с тази в западните страни.

Най-големият проблем на родното здравеопазване е свързан с кадрите. Финансирането на системата е другият голям проблем. "Трябва да се направи много точен баланс между нуждите и възможностите, за което има достатъчно експерти, които смятам, че ще намерят решение", оптимист е д-р Шиваров.