©

След дълга психологическа борба Виктор се съгласява баща му да стане донор, което се оказва малкото стъпало по пътя към надеждата. Не я открива в националният списък за чакащи трансплантация. След дълго търсене я намира в клиника в Германия, но за интервенцията са нужни 120 000 Евро, които той и неговите близки нямат. Междувременно животът му е ад - три пъти седмично хемодиализа, множество операции за съдов достъп, мъка, болка и безверие.

Страданието винаги променя мисловните ни навици и ни тласка в друга посока. Много често за постигане на спасението ни е нужно точно това - промяна на гледната точка.

- Какво научи от това изпитание?

- Научих се да не се обръщам назад и да не съжалявам за нищо от случилото се. Въпреки че вече съм слаб се чувствам по силен от всякога. Сега, когато тялото започва да ме предава лека по лека, разбрах че разумът е това което ни отличава от другите същества на планетата, той не може да те предаде за разлика от тялото. Уча дъщеря ми поравно да развива и духовното, и физическото.

- Как гледаш на живота към този момент, през призмата на болестта?

- Живея ден за ден. Чувствам се като номад. Живея простичко и гледам да съм сред приятели и близо до момиченцето и съпругата ми.

За какво най-много ще съжаляваш, ако не успееш да се пребориш?

- Когато се разболях преди горе-долу три години и половина лежах в болницата с висока температура, с два катетъра боднати в тялото и тогава влезе дъщеря ми .... Беше клатушкащо се бебче проходило едва преди няколко месеца, погледна ме и ми се усмихна ... Тогава съжалих, че нямам сила да стана да я прегърна, че вероятно ще остана там в онази стая завинаги и тя никога няма да ме види отново , и няма да запомни баща си, няма да научи нищо от мен... Това ме ядоса и.., ето че 3 години по късно все още съм жив, въпреки миниатюрните шансове които ми даваха лекарите. Тя порасна лека по лека пред очите ми, но никога няма да е пораснала достатъчно и аз винаги ще искам да съм до нея. От тогава не съжалявам за нищо. Аз съм в абсолютен мир със себе си.

- Какво би казал на хората, които смятат битовите си проблеми за лично наказание?

Адът е тук на земята, но и раят - от вас зависи кое ще приемете с душата си.

- Какво искаш да направиш когато целият този ужас приключи?

Бих искал да си върна откраднатия живот. И да си имам поне още едно дете...

Чувала съм, че единственото постоянно нещо във Вселената е промяната. Тя обикновено ни носи или страх, или надежда. За Виктор тя носи и двете. Надежда, че трансплантацията някой ден ще бъде възможна и страх, че може да настъпи твърде късно. За него промяната вече е започнала. Хора със сърца до момента са помогнали да се събере сумата от 28 893 евро. Останалите вярвам, че са въпрос на време. Времето на Виктор обаче, тече по-различно от вашето.

SMS с текст DMS VIKS на номер 17 777 е решение, ако искате да помогнете.

Дарителски сметки:
В лева: BG96FINV91501315130703
В евро: BG18FINV91501315132301
BIC: FINVBGSF
Първа Инвестиционна Банка
Титуляр: Виктор Николов
www.helpforviktor.com