© Varna24.bg

Девойчето объркано обяснява, че иска да остане невидима за съучениците си, а в следващия момент допълва, че й липсва внимание. С проблемите на Ани са запознати директорът на училището Петко Петков, класната й ръководителка Донка Димитрова, както и педагогическият съветник г-жа Мавродиева.

При подобни конфликти на деца в "най-трудната" възраст винаги има много гледни точки. Така се получи и в разговора с Ани, учителите й и съучениците й.

В жалба до директора на училището от 21 май Ани пише:

"От месец октомври 2008 г. съм подложена на системен тормоз, психически и физически, от група ученици от Х "б" клас. Почти всеки ден ученическата ми чанта е изсипвана върху чина или пода, чупят ми се личните вещи (химикали, дисплеят на телефона, който е гаранционен, късат и мачкат учебниците и тетрадките ми, чантата винаги е мръсна от ритници, често я намирам в кошчето за боклук, злоупотребяват с конфиденциалността на личното ми творчество и искат пари, за да ми ги върнат.

Често, седейки на стола, го ритат, блъскат, за да мога да падна, бутат чиновете отгоре ми. Непрекъснато следят всяко мое движение по коридорите, отправят към мен гнусни подигравки за здравословния ми проблем (намален слух) и ми строшиха слуховите апарати (цената е 1600 лв.) при едно от поредните ритания на чантата ми.

Вземат ми телефона и го ползват, четат ми личната кореспонденция. Създали са чат канал "Анти-Ани", в който се уговарят какво посегателство да извършат срещу мен.

Когато ме изпитват, започват да пеят, говорят, апострофират и ме прекъсват. Показват дори и на учителите, че нямат никакво уважение към мен. Гореспоменатата активна групичка приобщава към себе си и други мои съученици, които, макар да не участват активно в тези деяния, ме докарват до пълна изолация.

Тази изолация ме потиска, демотивира желанието ми за по-добри резултати в училище. Съзнанието и душевността ми са насочени непрекъснато към това да запазя здравето и физическото и психическо си оцеляване."

Майката на момичето - Маргарита Динчева, също е внесла жалба до директора на училището, с която настоява за наказания и конкретни мерки срещу учениците, които тормозят дъщеря й.

С Ани се срещнахме в училището след края на часовете. При нея бяха класната й и педагогическият съветник.

"До физически тормоз не се е стигало", казва обаче момичето по време на срещата. Иуточнява: "Усещам се различна от останалите и мисля, че затова има особено отношение към мен."

Тийнейджърката допълни, че през есента на миналата година е имало инцидент, след който се е стигнало до сериозни разговори със съучениците й.

Тогава тя била преместена в друга група за часовете по информатика, за да избегне контакт с хората, за които тя твърди, че я тормозят.

Самата Ани обаче призна, че след тези разговори и размествания, от Нова година насам реално не е имала проблеми със съучениците си. Не успя да посочи конкретен случай, в който е била тормозена или заплашвана.

По време на разговора предимно описваше чувствата и душевното си състояние:

"Усещам ги само, че имат лошо отношение към мен. Избягват ме, коментират ме зад гърба ми, подмятат ми разни приказки".

После добавя, че единственото нещо, което иска, е да я забравят. "Не искам да говоря с тях. Имам и приятели, които ме разбират и ме подкрепят. Аз наистина съм по-различна. Не ходя по кафенета, спортувам и обичам да чета книги. А това ги дразни. Сигурно затова ми се подиграват."

Ани обяснява, че иска да продължи да учи в това училище, защото й харесват преподавателите и е доволна от нивото на знанията, които получава. Тя обаче търсела пълна изолация от съучениците си. Нямала намерение да напусне класа и училището - искала само да бъде оставена на мира от всички.

"Очаквам от съучениците си да се отдръпнат от мен, да спрат да се заяждат и да ме оставят на мира Направих грешка, като ги оставих да си променят отношението към мен. Не искам да ми бъдат приятели, искам да съм невидима за тях", спокойно обясни момичето.

В крайна сметка Ани признава, че ако съучениците й я коментират, не постъпват така само спрямо нея. И по адрес на други имало подмятания и шеги, в някои случаи по-грубички. Тя обаче приемала твърде лично всичко, свързано с нея.

"Запознати сме с проблемите, които Ани е описала в жалбата си, и направихме пълна проверка. Говорихме с всичките й съученици и мисля, че есента успяхме да тушираме нещата. След дълги разговори се стигна до решението групичката, която дразни Ани, изобщо да избягва контактите с нея. Децата от класа й не смятат, че срещу нея има някакво специално отношение от тяхна страна", обясни директорът Петко Петков.

Класната ръководителка на момичето пък допълни, че от постоянните разговори с Ани и съучениците й знае подробностите за ситуацията.

"Ани е тихо и чувствително дете. Единият от инцидентите, за който тя подаде сигнал, беше разследван отделно. Тя се оплака, че са й хвърлили раницата на земята, изсипали са всичко от нея и са й счупили мобилния телефон. При разговор пред целия клас едно от момчетата стана и призна, без да увърта, че наистина съборил чантата й, но без да иска, и после й се извини.

Телефонът й наистина беше повреден - дисплеят му беше спукан. Ани обаче отказа да приеме, че чантата й е била съборена случайно. Съучениците й разбраха, че има проблеми със слуха, след като припадна и беше свалена до лекарския кабинет. Тогава пред мен лекарката я попита дали е наред слуховият й апарат и момичето отговори - да. После разговаряхме с баба й, защото майки й я нямаше, и тя също потвърди, че апаратът е наред. След това обаче в жалбата Ани пишеше, че бил потрошен при инцидента. С момичето и останалите деца от класа водим непрекъснати разговори. Забранили сме на част от децата да контактуват с нея по всякакъв начин", обясни класната й ръководителка.

Повечето от съучениците й бяха категорични, че срещу Ани специално отношение няма. Децата обясниха поведението й с прекалената й чувствителност. Всички бяхана мнение, че щом не иска внимание, ще стане по-тежко за нея, ако изпадне в пълна изолация и това няма да реши проблемите й..."

Източник: в. "24 часа - Варна"