Откриването на такива обекти се дължи на възможностите за изследване на пространството под вода, което е свързано със специални технологии, с умения, с подготвени водолази и друга техника за по-дълбоководни изследвания.
"Повиши се и любопитството на водолазите не само към удоволствието от спорта, но и към това какво "се съхранява" под вода, какво времето е оставило там за нас. И двете находки - и останките от руския катер "Лейтенант Пушчин", и от първата българска подводница са открити случайно от леководолази. Техниката, с която разполагат и те, и различни институции, е в помощ на това, но още предстои и откриването на други обекти, защото има индикации, че все още лежат на дъното не един, не два, а доста обекти от Първата, от Втората световна война и от доста по-далеч във времето", смята директорът на музея.
"Историята ни е богата и не бива да се притесняваме от това, че сме малка държава, че флотът ни е бил малък. Той е съобразен със задачите, които са поставени за отбраняване на България, особено в периода след Втората световна война, когато получава едно много широко развитие, с много голям размах. През ‘50-те и ‘60-те години той отбелязва най-високия връх в своето развитие като корабен състав, като подготовка на кадри, като качество на кадрите", изтъкна Кръстева.

Във връзка с това, какво още очаква да бъде открито, тя посочи: "Не искаме да разчитаме на очаквания, защото е много сложно организирането на експедиции. Без участието на военноморските сили, тези открития, не биха могли да се случат, тъй като и възможностите също са ограничени, тъй като всичко това е свързано с кораби, с ангажиране на хора техника и средства. Има сведения за съдове от Втората световна война, но кога и дали ще бъдат обследвани скоро - с това не можем да се ангажираме".

"В България има клубове, асоциации, които имат интерес, и допринасят за изследването, за разкриването на тайните на морското дъно, но това също е свързано с доста предварителна подготовка, с финансиране, с документално обслужване, но това е една много продължителна и сложна дейност. Има и хора, които са готови да се включат със собствени средства, но това не е по силите на един човек. Трябва да бъде организирано, трябва да бъдат спазвани всички наредби и на българското законодателство за обследване на обекти под вода и въобще за водолазните спускания. Акваторията край българските брегове подлежи на съответни разпоредби и трябва всичко да става контролирано и организирано", допълни Мариана Кръстева.

Източник: Агенция "Фокус"