На Цветница продължават обичаите на Лазаровден. Предишния ден нагиздени моми с венци на главите, са обиколили всички къщи в селото, за да благословят труда на работливите стопани, а в замяна са получили яйца, които символизират живота. Вечерта на Лазаровден те пускат венците си в реката като почит към закрилницата на семейството и любовта - славянската богиня Лада. Рано сутринта на Цветница се почитат онези близки, които вече не са на този свят. Вярва се, че те излизат от гробовете си, в очакване роднините да им занесат нещо. Обикновено се носят върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Гробът се прекадява и прелива, а над него се окачват клонките. От царевичните стъбла се пали огън. Привечер на площада в селото момират и ергените се събират, за да изиграят за последен път лазарското хоро.На
Цветница се отслужва литургия, по време на която всички присъстващи държат в ръце осветени върбови клонки или цветя, които сами са донесли. Отнеси клончетата в дома си, защото така ще предпазиш себе си и семейството от болести и зло. Мнозина сплитат венец и го окачват на входната врата. Тъй като Цветница се празнува преди постите да са приключили, хубаво е храната да не е мазна. Според християнските традиции обаче рибата е позволена.
В различните краища на България Цветница има различни наименования - Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Но навсякъде, това е празникът на цветята и цъфтежа. Затова имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.
Честит празник!