Днес е Световният ден на климата
Световният ден на климата за пореден път поставя на дневен ред пред жителите на планетата сериозните проблеми, предизвикани в голяма степен и от човешката дейност, които заплашват бъдещето. Изследванията на климата през последния век показват, че планетата се затопля. Нивото на моретата се покачва. Десетте най-горещи години в историята са били след 1980 г. Не е преувеличено да се каже, че промяната на климата може да доведе до проблеми, по-голями от когато и да било в досегашната човешка история. Предполага се, че планетата може да се затопли с повече от 3,5° С през следващия век. Преценката е, че океанското ниво може да се покачи с повече от метър до края на следващото столетие, тъй като ледените шапки и глетчерите се топят. Това би означавало тотално изчезване на цели островни нации и наводняване на крайбрежните региони.
Съществуват и много други опасности. Глобалното затопляне би повлияло на океанските течения, които регулират температурата на отделни райони. Регионалните климатични изменения биха довели до суша и в резултат на нея до бедствия като глад и мизерия в много части на света. След 30 години повече от половината хора на Земята ще страдат от недостиг на вода, а 2,5 на сто от населението на планетата ще гладува, както се посочва в разпространен в Лондон доклад на експерти от Програмата на ООН за околната среда. Докладът е съставен след проучване на повече от хиляда водещи световни учени. Според доклада към 2032 година съществено увредени ще бъдат 70% от земната суша, най-вече в Южна Америка и в района на Карибите. Авторите на доклада са на мнение, че със съвместни усилия на правителствата, индустриалците и обществеността през идните 30 години ще може да се намалят изхвърляните в атмосферата газове - причинители на парников ефект. Специалистите на ООН обаче прогнозират, че стихийните бедствия като циклоните и наводненията ще зачестят. Този процес, както и замърсяването на околната среда, неизбежно ще се отрази негативно върху здравето и качеството на живот на хората.
Силната проява на парниковия ефект през двадесетото столетие и свързаното с него глобално затопляне се дължи на човешката дейност. Рязко увеличеното изгаряне на горива (въглища, петрол, земен газ и др.) в транспорта, енергетиката, промишлеността, земеделието и бита е основната причина за емисията на огромни количества въглероден двуокис и други парникови газове и аерозоли. От започването на индустриалната революция атмосферната концентрация на въглеродния диоксид, който играе основна роля за проява на парниковия ефект, се е повишила с близо 30%, тази на азотния окис - с 15%, а на метана се е удвоила. През новото столетие по-нататъшното неконтролирано повишение на концентрацията на поглъщащи топлината газове ще причини екстремни промени в поведението на глобалния земен климат. Затоплянето на климата в никакъв случай не означава по-комфортни условия за живот на Земята. Повишената глобална температура ще влияе на всички природни естествени среди и никономическото развитие на човечеството ще бъде поставено под риск. Най-сериозните въздействия ще включват природните среди (екосистемите), земеделието, природните ресурси и в крайна сметка - човешкото здраве.
Човечеството не може да се върне назад. Световното население ще се нуждае от огромни количества енергия за набавяне на прясна вода, за функциониране на промишлеността, транспорта, за битови нужди. За задоволяването им е необходима енергия от всякакви източници. Но енергийният баланс трябва да се промени и да се намали ролята на традиционните горива. Така ще се опази околната среда и полезните изкопаеми за бъдещите поколения. Някъде вече сериозно се работи по проблема. Например, в Андалусия, Южна Испания, е родното място на първата в света електроцентрала, която работи с маслини. През 1995-та, електроцентралата в град Паленсиана станала световен пионер в използването на маслини като източник на чиста енергия. От векове маслиновите гори в региона снабдявали с маслини и зехтин традиционните ресторанти за испанска кухня. Но вече почти десетилетие собствениците на градини са се ориентирали към нов пазар за тяхната продукция - енергийния сектор. Електроцентралата в Паленсиана превръща отпадъците от производството на маслини и зехтин в биомаса - вид гориво, произвеждано от животинска тор и растителни отпадъци. Тези остатъци се изгарят и генерират енергия за производство на ток и за отопление. Необичайната електроцентрала в момента произвежда достатъчно "зелена" енергия, за да захранва 27 хиляди домакинства.