До 10 години Варна ще се топли с минерална вода, според енергиен план

План за устойчиво енергийно развитие на Варна до 2020 г. препоръчва общината да заложи на геотермалните източници и слънчевата радиация. Като възобновяеми източници на енергия те могат да променят параметрите на съществуващата към момента консумация.

От наличните 13 геотермални източника в общината се осигуряват 481 литра в секунда общ дебит и 20 мегавата мощност. Ако броят на тези алтернативни източници се увеличи само с 30%, дебитът ще нарасне с 625 литра в секунда, а мощността - до 230 000 мегаватчаса на година, пресметна доц. Николай Ангелов, който е сред авторите на плана за енергийно развитие на Варна. Изводите в документа бяха представени в рамките на форума на кметовете от големите балкански градове.

Данните от плана показват, че слънчевата радиация все още не намира широко приложение в границите на общината. Ако само в 10 на сто от сградите се поставят соларни панели, ще се гарантират 78 мегаватчаса.

Консумацията на енергия от домакинствата и бизнеса в общината надхвърля 1 млн. мегаватчаса на година. До 180 000 мегаватчаса от това общо потребление се осигуряват чрез газификацията, а около 90 000 - от топлофикационната мрежа. Природният газ е с над 90% коефициент на полезно действие. Ако тенденцията на замяна на течното гориво с природен газ се запази, до 2020 г. вредните емисии ще бъдат по-малко с 20 на сто. Ако пък масово се премине на отопление чрез топлофикационната мрежа, икономиите на енергия ще достигнат 63%, пресметна доц. Ангелов. Той отчете още, че ролята на електрическата енергия няма да намалее. При положение че вятърните паркове са извън Варна, експертът изтъкна, че се пропуска възможността да се използва енергията от морските вълни. Той припомни, че чрез Конвента на кметовете общината е поела ангажимент до 10 години да предприеме необходимите мерки за намаляване на консумираната енергия и за ограничаване на вредните емисии с минимум 25 на сто.

Един ден Островът ще се освободи напълно от пристанищни дейности. Това е въпрос на време и узряване, но рано или късно неминуемо ще се случи. Това заяви проф. Иван Никифоров, ръководител на проектантския екип, който изработи Общия устройствен план на Варна. На състоялата се в морската столица 12-а среща на кметовете на големите балкански градове той представи визията за развитие, която е заложена в ОУП. Според архитекта на островната зона не трябва да има нито контейнерен, нито зърнен терминал.

Зърнен терминал на челото на Острова няма да има, обяви неотдавна кметът Кирил Йорданов. На дискусия с морския бранш и експерти по-рано бе взето решение, още щом ОУП стане факт, да започне процедура по неговата актуализация. Именно тя ще даде окончателно решение за мястото на зърнения терминал, който според варненските депутати от ГЕРБ би трябвало да бъде изграден на Острова. На този етап плановете за развитието на Варна-изток не срещат противоречия. Специалистите са категорични, че пристанището трябва да бъде поетапно освобождавано, за да се превърне в зона за отдих и атракции.

Според проф. Никифоров друг спорен момент в проекта на ОУП се очертава новият мост, който се предвижда да заобиколи местността Орехчето и минавайки между защитената зона по НАТУРА и с. Казашко, да се включи в републиканския път за Добрич. Архитектът отново потвърди, че планът има шанс да бъде приет до края на годината, ако последните съгласувателни процедури приключат по-скоро. ОУП не е догма и ако се налага, впоследствие в него могат да настъпят промени. В случай че те са радикални, ще е необходимо ново съгласуване с министерствата, предупреди проф. Никифоров.

С обща платформа гласът на големите балкански градове ще се чува по-добре в ЕС. Това обяви зам.-кметът на град Солун Спирос Пенгас в приветствието си към делегатите на 12-а среща за приятелство и сътрудничество на кметовете на големите градове на Балканите. Варна, която оглавява форума през първото полугодие на 2011 г., бе домакин на конференцията, започнала в понеделник. В нея се включиха представители на Лариса, Нови Сад, Истанбул, Анкара, Ялова, Тимишоара, Букурещ, Баня Лука, както и на София и Пловдив.
Чрез тясно сътрудничество, колективни действия и съвместни програми организацията се надява да откликне на проблемите пред развитието на големите градове. В декларация, приета на срещата, се поставя акцент върху децентрализацията, образованието и превенцията, развлекателните и спортни дейности за младежта.

От Солун, където преди 12 г. за първи път се проведе срещата, отправиха покана към Варна да участва в предстоящото през октомври биенале на средиземноморските страни. Гръцкият град претендира да стане столица на младите в Европа през 2014 г., затова заяви желание да се включи в театралния фестивал в морската ни столица. Сред делегатите на Балканската конференция пък зам.-кметът Коста Базитов потърси подкрепа за амбициите на Варна да стане европейска столица на културата през 2019 г.

Източник: в. Черно море