Болката на всички тук е, че са им дарени пари за микробус, които 2 г. отлежават в общината, защото управата на дома няма право да се разпорежда самостоятелно със средствата. Когато запитали за заделените 23 000 лв. за возило, неизменният отговор бил, че трябва да минат процедури и да не бързат толкова.

Докато се разбере, че в дома има външни хора, ни обиколиха най-активните - оперната певица Нели Кирова, актриса от варненската опера. Тя е рускиня, родена в Баку, но от половин век живее във Варна. Омъжила се за българин, той починал, а заради финансовите пирамиди загубила дома си. И ето я в... "Гергана". След нея за разговор напира спретнатият в костюм Илия Илиев. Той бе категоричен, че скандалите тук тръгвали, защото е пренаселено и няма достатъчно топла вода. Сигурен е, че управленците могат да направят нещо за тях, но не искат.

Като мята вината най-вече на законотворците, защото общината помагала. Във фоайето на всеки етаж в дома има телевизори. Пред тях са заседнали по 3-4-ма от ревностните любители на телевизионните сапунки, които следят нескончаемия сериал "Дързост и красота". Повечето нямат нищо против да си поговорят с нас - за живота, за групата им за песни и танци.

Мнозинството с охота разказват житието си и какво ги е довело в дома край морето. От храната никой не се оплаква. Повечето са на мнение, че дори и у дома, никой няма да им предлага топло ядене три пъти на ден. Управителят Филип Щерев не се жалва, казва че с 3,90 - 4 лв. на ден успяват да им спретнат добър порцион. "Имаме диетолог, който заедно с лекаря правят различно меню за хората със заболявания", каза Щерев.

Болката на всички тук е една прекомерната гъстота - по 3-4 души са в стая

Явно изискванията на евросъюза за жизненото пространство, не са стигнали до "Гергана". В стаите няма място къде да се завъртиш. Почти всички гардероби са във възтесните коридори. По тях висят огромни катинари - в тях всеки от домуващите крие "богатствата си". Всяка стая дели обща баня и тоалетна, което също не е лесна работа. Обзавеждането - бедничко, шкафчетата олющени. Стените отдавна са за мазане, ама скоро май няма да стане.

Най-често възникват конфликти защото хората са нагъчкани един в друг, споделят всички домуващи. В стаите с четири легла трудно се побира и по един стол за всеки от обитателите на дома. Така живеят вече години наред Нора Узунова и Розка Петрова. И двете са доволни, че са се събрали все жени, които се разбират, та не си тровят дните с разправии. "В другите стаи има и панаирджии", откровени са те. Имаме по малко дефекти, но сме добре

шегува се Нора, чието коляно е превързано. Макар морето да е на хвърлей място, те не са почитателки на слънцето. Има обаче жени, които като пекне слънцето и са на плаж. "Няма лошо, щом им понася", казват обитателките на четворката.

Една от мъжките стаи, в които цари добър порядък е на 88-годишния Васил Кавалджиев. От 8 г. е в дома и казва, че самотата го е довела тук. Признава старшинството на съседа по легло Желязко Няголов, който е от 15 г. в тая стая. "Весело е тук, колективът е друга работа. А децата са си деца", казва той. Излизаме на просторната тераса, където си имат саксии с цветя. Едно от още по-олющените шкафчета зее отворено. "Колегата малко забравя, ама ние го поправяме", смее се Васил и го затваря. Има кураж, макар че е с диабет и е прекарал инфаркт, разказва, че каквато болест мине, все го закачала. Иначе е фронтовак и отговорник на десетината ветерани от войните тук.

Когато става дума за кавгите, Мара Дюлгерова, която е приседнала на диван в коридора отчиса с голяма доза самоирония "Мозък имаме, ама акъл нямаме. Категорична е, че с повече търпение и такт разправиите сред възрастните, които на тези години се вдетиняват, могат да се преодолеят. Стига да не си връзват един друг кусури.

Най-възрастният обитател на дома е леля Мими, както всички я наричат. Малката съсухрена женица е излязла сама на пейка пред дома с бастунчето си. Зъби няма, но все дъвче нещо по доста странен начин. Казва че е от русенското село Бъзовец. Сега, макар и малко замъглени, личи си, че очите й са били ясносини. Баба Мария от 15 години е в дома, но за своите достолепни 96 г. е добре, обслужва се сама.

Част от градинките в двора са поддържани от самите обитатели на дома. Ех, ако не е толкова олющена мазилката и не е толкова занемарено, всичко ще е някак по-добре.

Една двойка в двора, заседнала до столовата привлича вниманието с бодрия си дух. Мъж и жена на достолепна възраст цакат здраво белот и се смеят.

Момчо Момчев от разградското село Балкански и Донка от Варна засядат почти всеки ден след закуска на масичка в двора и играят карти. До момента така и не е станало ясно кой е по-добрият. Но и двамата са категорични, че искат, ако е възможно, да не са по 3-4-ма в стая и да има повече топла вода. "Ние сме възрастни хора и миришем на горчиво, затова трябва да се къпем всеки ден", казва Донка. Като ни виждат, че се заглеждаме в порутената външна фасада на сградата, се засмиват - "А някой ден ще ни вадят от морето, ако не постегнат сградата".

В съседство на старческия дом се извисява луксозен хотел с басейн. Вижда се от балкона на социалното заведение. Разликата в стандартите е повече от явна.

Източник: в. "Позвънете"