След почти едногодишно ходене по мъките на бюрократичния ад, Виктор не вижда никакъв смисъл да обжалва решението на здравните експерти.
"Тези изследвания имат давност и всяко забавяне води до нови повторения на същите. Освен това всяка болница в чужбина държи сама да си направи изследванията, така че... затварям тази страница и спирам това безумие... Предпочитам да похабя цялата тази енергия в нещо позитивно по кампанията. Започнахме без държавата, ще го завършим и без нея... Слабите нямат място в нашия поход, защото се оказа, че слабият "човек" е Тя, като институция, не Аз , не Вие... Бог да пази България!
Обичам Ви и гледам само НАПРЕД" - заявява Виктор пред участниците в социалната група във Facebook "Да помогнем на Виктор".
На следващия ден /21 март - бел. ред./ става Чудо, което със сигурност е и голям съдбовен знак. Непознат човек, пожелал пълна анонимност, дарил над 15 хиляди лева по сметката на Виктор. След анонимния жест набраните средства по дарителските сметки към 21 март възлизат на 20 469,61 EUR (без сумите от СМС кампанията).
От Интернет стари приятели от студентските години във Велико Търново научили за проблема на Викс, свързали се с него и му вдъхнали вяра и кураж.
"Все едно липсващо парче пъзел се нареди в душата ми" - споделя той. "Не бях ги виждал 14 години и нещо в мен ми тежеше. Бях загубил всякаква връзка с тях. Сега всичко е на мястото си и се чувствам удоволетворен. Щастлив съм, че се върнаха в живота ми", споделя Виктор.
След всички тези случки той прави равносметка, в която изтъква своите 5 причини за благодарност въпреки трудната ситуация.
1. Когато е млад, човек си мисли, че е ще живее вечно. Дебнещата смърт ме накара да разбера, че трябва да се радвам на всеки ден и да усещам радостта от дребните неща.
2. Видях хора, на които съм помагал и съм считал за близки приятели, да се отдръпват от мен, и хора, на които не съм помагал, обратно, да ми подават ръка, и смятам, че в момента най-после наистина съм заобиколен от Приятели. Най накрая... Успях!
3. Бях до дъщеря ми през тези две години и половина и видях как се променя от едно пухкаво плачещо бебче до една истинска малка дама. Надявам се да съм до нея завинаги, за да я пазя.
4. Благодарен съм, че бях примерен син и съпруг. Не нарушавах божиите и човешките закони.
5. И накрая: Благодарен съм, че съм все още тук. За да кажа: "Аз не съм загубил! Тук съм, за да се боря! Аз съм Виктор! И ЩЕ ОСТАНА КОЛКОТО ТРЯБВА!"
Дарителски сметки:
В лева: BG96FINV91501315130703
В евро: BG18FINV91501315132301
BIC: FINVBGSF | Първа Инвестиционна Банка
Титуляр: Виктор Николов