Дъждовното време и археологическите разкопки бавят ремонтите във Варна

Дъждовното време и археологическите разкопки бавят ремонтните работи във Варна, споделиха работещи на Шишковата градинка пред репортер на Varna24.bg.

Все още на обекта всичко е обърнато "с хастара наопаки", а в зоната на кръглата градинка и прилежащата улица пред училище "Климент Охридски" е пълно с тежка строителна техника.

Вече са засипани дълбоките изкопи, където бяха положени подземните комуникации. На 80% са готови прилежащите тротоарни пространства. Работи се по изгражднето на велоалеята. 

Репортерска проверка установи, че почти завършена е новата пешеходна зона по ул. "Цар Симеон I", която тръгва от площад "Независимост" към жп гарата. Там текат довършителни работи. 

Както Varna24.bg съобщи, очаква се нов културно-археологически центъра да бъде оформен в зоната на находките по ул. "Цар Симеон I" във Варна. Това сподели неотдавна ръководителят на археологическите разкопки в градинката под ДЗИ доц. Валери Йотов от РИМ-Варна. Ето какво още сподели експертът за медията ни:

"Обектът стана доста известен, имаме вече по-голяма яснота и в по-голяма конкретика спрямо първоначалните хипотези. Със сигурност в най-ранния период, който сме открили на този обект по ул. "Цар Симеон I" в градинката под ДЗИ, това е крепостна стена от първи век преди Христа, късния елинизъм. Това е крепостна стена, която продължава от такава, открита през 1982 г., т.е. това е известно, но сега открихме нейния ъгъл и това, че тя се развива в посока север-североизток. Тази структура на крепостна стена от времето на елинизма се характеризира с големи камъни, квадри, които са специално обработени с връзка между тях от олово и с пълнеж от масивни камъни. Тази стена е широка около 2,8 м. Колкото е била установена като размери през по-ранния период, но както тогава колегата Михаил Лазаров предполага и сега това нещо беше доказано, тя е била преустроена в един следващ период, нека го наречем римско време, около 2-5 век. Има различни податки от градежи от този период, които намираме на този най-ранен пласт, открит в зоната на античните проучвания. Една от добавените спори е голяма мраморна ара, кът мемориален, който като форма имаме хипотеза, че се появява по-късно. Това е нещо, характерно за римско време. Тази стена има връзка с находките в т.нар. Дупка.  

Вторият подобект е една византийска стена, която е частично върху тази елинистическа римска стена и се намира на запад по посока ул. "Заменхов“. Като линейни метри е около 20 метра, което дава основание да смятаме, че това е една от портите на античния Одесос. Това е напълно естествено, тъй като пристанището тогава в античните времена пък и в османската епоха е било малко под сегашната жп гара. Нормално е там да са се стоварвали стоките към града през тази порта. 

Най-отгоре върху тези структури, които описах, има вграден от първата половина на 19-ти век един военен склад. Това е времето на султан Махмуд Втори. По време на руско-турската война Варна е била обсадена и разрушена. Средновековна Варна не е била благоустроена до този момент и след това разрушаване по нареждане на султан Махмуд Втори от 1832 до 1834 година има мащабно строителство, което е намерило място дори в народния фолклор. В народните ни песни се пее как дюлгери и занаятчии от цяла България са се събирали на строеж във Варна. По това време във Варна се прави голяма крепост, която е обхващала доста голяма територия. Строят се големи сгради и тогава е бил построен един военен склад, за който имам няколко карти планови на Варна, които го показват. Този военен склад е съществувал по време на Кримската война и за него се знае, че е съхранявал снаряди и други боеприпаси, което е било опасно. Били са взети мерки с кожи, с килими да се затрупат боеприпасите, наливали са  вода, за да не възникне голям пожар и да се предпази от избухване склада. Това е било една от известните случки за спасяването ан един от основните логистични центрове на Кримската война, затова смятам, че тази структура също е важна. 

След освобождението този турски военен склад става хамбар, в който са се събирали данъци, плащани в натура. Не винаги това е било зърно, с други стоки също. Този хамбар фигурира на карта от края на 19-ти век, където е обозначен като правителствен, държавен хамбар за събиране на този данък. Това е едно от обясненията защо е станало там градинка. Вероятно градските власти не са успели да се разберат с държавата дълго време и от този спор място е било превърнато в малък парк. 

Тази градинка е другият шанс на този археологически обект, тъй като ако това беше в частен имот щеше да е много трудно това нещо да бъде спряно и да бъде адаптирано мястото към околния свят. Сега имаме надеждата, а и на база разговори с общината, която е инвеститора в случая на проекта на преустройство на тази зона, че тази зона ще бъде изкарана от този проект и ще се мисли за превръщането и в нов културно археологически исторически центъра на Варна. Това ще бъде район, в който ще се обособи парк, където тези структури да бъдат обозначени, реставрирани, изложени за достъп на посетители с необходимите информационни табла. Знаем, наблизо има два музея  - Етнографски и Възрожденски, което значи, че позволява там да се оформи такъв район. Въпрос на проект е решението дали ще бъдат покрити находките, тъй като това е голяма зона и е по-добре да е открита и хората да имат достъп. Засега има такава нагласа и е въпрос на време да се отдели този район и се обособи с ограда, достъпа да бъде ограничен и допустим във времето за отдих", разказа доц. Йотов.