© "Народно дело"

На откриването на "Алати" на 17 септември 2009 г. една жена беше блъсната и мисля, че почина. Отговорът на кмета Джиков беше, че спирката на "Алати" е към кв. "Владислав Варненчик", а другата се стопанисва от район "Младост" и затова е много трудно да координират действията си и да се постави светофар. Аз не съм шофьор, но от двете страни на спирките има светофари - от тези, които светят оранжево, но не работят. Това е несериозно. Толкова ли е трудно да се включат? Резултатът до момента е, че няма светофар, колите се движат с висока скорост и рядко спират. Аз самата вече се отказах да сигнализирам."

Варненката споделя и каква кореспонденция е водила с Добромир Джиков и Неделчо Михайлов. До първия тя сигнализира два пъти - на 25 август 2009 и на 29 октомври 2009 г. В писмата тя най-учтиво моли да бъде обърнато внимание на ситуацията, тъй като следващото писание по темата би било от пресата или електронните медии и може да се отнася за инцидент с блъснат човек от автомобил. Джиков на свой ред препраща сигналите до главния архитект на Варна тогава Вили Жечев. Резултат обаче така и няма до ден днешен.

В писмото до Неделчо Михайлов дамата задава и други въпроси, касаещи освен спирката, и облагородяването на Кайсиева градина. Той й е написал телефона си за контакт за евентуална среща и коментар на поставения въпрос, но такава така и не се е състояла.