Защо трябваше общината да харчи милиони за палми, като на метри от кметството се крие цяла... джунгла. Това се питат живеещите в района на ул. "Проф. Державин" 4. В изоставен частен двор между блоковете се е оформил своеобразен резерват за всякакви твари. Плевелите са пораснали по няколко метра и са погълнали стара беседка почти до покрива. "Змии, гущери, кърлежи, безпризорни кучета и котки са обитателите на терена", жалят се съседи. И питат допустимо ли е на пъпа на Варна да тиктака екобомба със закъснител. Всъщност отговорът е "да". Възможно е и не само дворчето на ул. "Державин" притеснява варненци. Списъкът със запустели терени и самосрутващи се постройки, които са рискови, никак не е малък.
"При нас подобни сигнали няма, но в миналото сме се борили с частни имоти, които са развъдници на различни насекоми по една или друга причина", коментира д-р Красимир Тунчев от здравната дирекция в общината. Дали става дума за нашествие от гъсеници, които се въдят на дърво в частен имот и заразяват околни терени, или кърлежи, собствениците могат да създадат сериозни пречки.
"Въпросното дворче преди година и половина беше стабилно оградено и заключено и оттогава не сме виждали собственика, за да можем да разговаряме с него за нашите притеснения", допълват съседите от ул. "Державин". Хората дори са склонни на вариант сами да окосят високите треви и да обезпаразитят двора, но достъпът до терена на практика е мисия невъзможна.
Еколози от район "Одесос" направиха проверка на мястото само час след като им бе подаден сигналът за запуснатия двор. Ребусът с джунглата се усложни, когато се разбра, че никой не знае кой е собственикът на терена. Той тепърва ще бъде издирван, което при лош късмет може да отнеме повечко време. Бъде ли намерен, ще получи предписание от районната администрация въз основа на задължението всеки собственик да поддържа имота си. В случая - да коси високите треви, където може да се въди всякаква твар.
Инспектори споделиха, че в практиката си са се натъквали на много по-страшни места, където се разлагат всевъзможни отпадъци, съседите дишат невероятни зловония, а собствениците са неоткриваеми - например в чужбина. В такива случаи администрацията е безсилна, тъй като няма право да навлиза в чужда собственост и няма към кого да адресира предписанията си. Понякога, дори и да бъдат намерени собствениците, те не се впечатляват особено от препоръките на инспекторите. Разбира се, следват глоби, но те са нищожни. Истината е, че когато един човек не иска да се занимава с двора си, нищо не може да го убеди в противното. Понякога такива хора се вслушват в инспекторите, окосяват запуснатия терен еднократно и след година-две някой пак пише жалби срещу същия човек по същия повод.
Източник: в. Народно дело