©

Бивши и настоящи студенти от Икономически университет:	виж още

По думите му това ще бъде наложено от пазарната икономика. Развитие на тези процеси ще дадат и основните трансевропейски транспортни коридори, които минават през България, особено върху населени места, които са близко до тях, както и развитието на населените места по Дунавското крайбрежие.

Много важна е ролята на коридор номер осем, който се прогнозира да даде икономически тласък на развитие на Североизточния и Югоизточния район за планиране, в които икономическите функции имат основно сезонен характер. След 20-30 години Югозападният район за планиране, благодарение на София, ще остане начело в социалноикономическото развитие на страната, казва още експертът.

Тези социално-икономически различия водят до демографските различия и в този смисъл не можем да очакваме стабилизиране на тези процеси, без да се стабилизира икономическата база, без което демографският проблем ще се задълбочи, обобщава Калинков. Според него след 20 години, което и правителство да дойде на власт, ще трябва да вземе непопулярна мярка - или драстично да вдигне пенсионната възраст, или да вкара трудов ресурс от чужбина.

Една трета от населението живее в три града - София, Пловдив и Варна, където се създава над 50 на сто от БВП на страната. Тази тенденция ще продължава от гледна точка на механичния прираст, прогнозира експертът. По думите му София ще се превърне в силен административен и икономически център, съпътстван от затихваща периферия.

Лидерството на София ще се постигне на основата на това, че градът е включен в Европейската мрежа на столичните градове, затова, че от 5-те трансгранични европейски транспортни коридора три преминават през столицата. Не на последно място в София са концентрирани основна част от IТ специалистите на страната, което ще определи и насочването на инвестициите в тази област към столичния град, съобщава "Инвестор".

От урбанистична гледна точка населението отива в по-големите градове, защото големият град дава по-голяма възможност за професионална реализация и стандарт на живот, коментира специалистът в областта на териториално устройство, урбанистика и недвижима собственост. Според него, за да се преодолее тази тенденция, е необходимо разработването на урбанистична концепция за определяне на инвестиционна привлекателност на регионите и градовете в България за период от 20-30 години, успоредно с демографската и икономическата. В изготвянето й трябва да се включат както урбанисти, така и икономисти.

Тази концепция за инвестиционна привлекателност на регионите и населените места в България, трябва да стане база на правителството за балансиране на вътрешнорегионалните различия. В концепцията трябва да се определят териториите и населените места, които са инвестиционно привлекателни, а останалите да бъдат включени в специална социално-икономическа политика на държавата, смята ученият.

Относно вероятността да се изгради своеобразна "Силициева долина" в обезлюдени места в България експертът коментира, че за подобни центрове са нужни големи инвестиции, каквито нямаме, а научноизследователските институти трудно оцеляват в нашите пазарни условия. Ако държавата даде тласък на науката от гледна точка на иновациите, ние можем да локализираме дейности свързани с високите технологии в определени територии на страната, посочва Калинков. По последни данни на НСИ към края на 2014 г. у нас без население са 164 селища.