Екипът, изготвил предварителните проучвания за изграждане на лека градска железница или т.нар. леко метро, даде подробна информация днес за възможните варианти, по които мащабният проект би могъл да се реализира в морската столица, предаде репортер на Varna24.bg.
Проучването е извършено от фирма "СПАТО“ ООД. Анализите разглеждат различни варианти на изграждане на железницата, успоредно с разширението и продължението на бул. "Цар Освободител“ до Летище-Варна и до Индустриална зона-Варна. Проектът е съобразен изцяло с изискванията на ЕС за нови екологични системи за транспорт в градски условия.
"Проектът е на ниво, в което предстои да бъде обявено обществено обсъждане и неправителствени и браншови организации биха могли да се произнесат по предварителните проучвания. Етапите са различни. Има етапи, които при осигурено финансиране биха могли да се случат в един съвсем кратък времеви хоризонт и които да имат пряк ефект върху трафика в града, т.е. върху всички нас, варненци. Има по-дългосрочни етапи, които са свързани с определени други инфраструктурни проекти. Визирам новата икономическа зона, южното направление. Целта на тази презентация бе да запознаем чрез медиите жителите на морската столица, че са проиграни съответните варианти на експертно ниво различните части на проекта. В тези проучвания са заложени кои етапи с каква скорост и целесъобразност могат да бъдат изпълнени. Дискусията с варненската общественост ще изясни кой е най-добрият вариант. След като бъдат обобщени всички гледни точки, предложения и коментари, ще се пристъпи към окончателно решение. В тези етапи, които са реалистични, като разширяването на бул. "Цар Освободител" успоредно с това изграждане на първия участък до летището, там бяхме водили разговори с предното правителство за съфинансиране по линия на европейски средства или по линия на държавния бюджет.
Това са мащабни проекти с ефект за десетилетия напред. Говорим не само за удобство, а и за екология. Ясно е, че наличието на подобна екологична връзка ще намали в значителна степен използването на автомобили. Ако направим стъпки по отношение на изграждането на Икономическата зона, такива, каквито ги бяхме коментирали преди половин година, от страна на държавата, тогава участъка до зоната става също първостепенен. Защото непосредствено с изграждането на инфраструктурата на зоната трябва да се подсигури и достъпа до там. При наличието на голям брой нови предприятия, а за такива интерес има, инфраструктурно и като други връзки, нещата вървят към подобряване. Развитие на морския транспорт с удълбочаване на езерото и доизграждането на магистрала "Хемус". За потенциала на университетите ни сме коментирали, това е водещ момент в инвеститорския интерес и то при производства високотехнологични. Като изключим София няма друг град в България с такъв потенциал от млади хора. Тези проекти са изключително амбициозни в мащабите си, но са свързани един с друг и ефектът от тях ще даде бърз резултат за повишаване качеството на живот и покачването на доходите", коментира днес кметът на Варна Иван Портних.
Разработката предвижда 7 участъка на трасето на железницата, на които е направен подробен анализ на възможностите за реализация на скоростен екологичен транспорт:
1. От Летище Варна до бул. "Христо Смирненски“ по бул. "Цар Освободител“. Дължина – 6,635 км, наземно автономно жп трасе, съгласно ОУП на Варна. Особености – слабо застроена градска част, територии за отчуждаване, пресичания с булеварди и улици.
2. От Летище Варна до Индустриална зона Варна. Дължина – 16,618 км, наземно автономно жп трасе, южно от АМ "Хемус“, съгласно ОУП на Аксаково. Особености – незастроена извънградска част, територии за отчуждаване, пресичания с пътища и улици.
3. От бул. "Христо Смирненски“ до жп гара Варна. Дължина – 4,394 км, подземно железопътно трасе. Особености – силно застроена градска част, територии за отчуждаване, пресичания с булеварди и улици.
4. От бул. "Христо Смирненски“ до КК "Златни пясъци“. Дължина – 18,019 км, наземно, автономно железопътно трасе, съгласно ОУП на Варна. Особености – смесено застрояване в градската част и незастроена извънградска част, територии за отчуждаване, пресичания на булеварди и улици.
5. Отклонение от участък 2 от общински път VAR 2021 (/I-2/-Игнатиево) през село Казашко и планиран мост над Варненското езеро, направление – с. Приселци и град Бяла. Дължина – 14,933 км, наземно, автономно жп трасе, съгласно ОУП на Варна. Особености – незастроена извънградска част, територии за отчуждаване, пресичания с пътища и улици.
6. Отклонение от бул. "Цар Освободител“ до ул. "Девня“ по бул. "Република“, дължина – 2,885 км, наземно, автономно жп трасе. Особености – слабо застроена градска част, територии за отчуждаване, пресичания с пътища и улици.
7. Отклонение от пътен възел до Летище Варна до гр. Аксаково. Дължина – 3,35 км, наземно, автономно жп трасе, съгласно ОУП на Аксаково. Особености – слабо застроена градска част, територии за отчуждаване, пресичания с пътища и улици.
В предпроектното проучване са представени и общи сведения за леките градски железници в Европа и по света, за градове, които са близки по население и натовареност на транспортната система до Варна – от Германия, Белгия, Дания, Нидерландия, САЩ. Проектът е съобразен изцяло с изискванията на ЕС за нови екологични системи за транспорт в градски условия.
Според експерта Антон Янев, който е участвал и при изграждането на софийското метро, Варна има по-тежки геоложки и хидрогеоложки условия, които биха затруднили изпълнението на проекта. Според него, ако лекото метро стигне до Морската градина, има риск еколозите да роптаят, тъй като ще бъде засегната и част от растителността. Той представи няколко варианта на трасето, като не скри, че само за изграждането на конструкцията проектът ще струва между 95 и 130 млн.лв. Допълнителни са разходите по автоматиката, пътните работи, реконструкцията на трасето. Инвестицията се оскъпява също така от вертикалния транспорт на пътниците като ескалатори, асансьори, надземни и подземни станции.
По информация на Янев, цялото трасе може да обхване около 30 км. в зависимост от отделните варианти. На места тунелите под земята ще стигат до 7-8 метра, а оптималната дълбочина на изкопите ще е между 6-6,5 метра. Всичко зависи от водоносните пластове и как би могла да се запази растителността, допълни Антон Янев.