Емил Радев: ЕП одобри спешна финансова помощ за бягащите от войната в Украйна

"С почти пълно единодушие – 562 гласа "за" и само 2 "против" и 3 "въздържал се", Европейският парламент гласува за предоставянето на спешна подкрепа на хората, бягащи от войната в Украйна", информира българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Заедно с колегата си от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Елена Йончева и Аликс Мюлер–Рапард от ГД "Миграция и вътрешни работи“ към ЕК той взе участие в дискусия с журналисти относно политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището. Събитието беше организирано от Бюрото на Европейския парламент в България.

"С вота си на изминалата пленарна сесия ЕП одобри отпускането на средства в помощ на бежанците от Украйна. За рекордно кратко време програмата CARE бе приета по спешна процедура и то без никакви изменения. Неразпределените или неизразходваните средства от държавите-членки по фондовете за сближаване и по линия на вътрешните работи ще могат да се насочат за покриване на належащите нужди. Според оценките на Комисията така ще се освободят 420 млн. евро, които да се вложат в настаняване, храна, здравни грижи или допълнителен персонал", обясни Емил Радев. По думите му страните в ЕС ще могат да използват и транш от 10 млрд. евро за 2022 г. по линия на мащабната европрограма за публични инвестиции след пандемията REACT-EU.

В отговор на журналистическите въпроси относно средствата за България, евродепутатът увери, че страната ни ще получи финансирането, от което се нуждае, но не бива да се чака неговото разпределение, а да се действа незабавно. "За съжаление, на този етап държавата на практика я няма. Вложените средства ще бъдат възстановени, но хората от Украйна, които бягат от войната, не могат да чакат нито процедурите да бъдат одобрени, нито чиновниците да направят нужната организация. Уви, в България все още всичко се крепи на усилията на доброволците и съдействието от общините. Хотелиерите, които осигуряват подслон, още не са получили обещаното им финансиране, транспортирането на бежанците също се осъществява на доброволни начала, а до 20-ия ден на войната в граничните ни контролно-пропускателни пунктове липсваше организация за приемане на украинските граждани", отчете евродепутатът.

Той изрази тревога, че настоящата политическа ситуация у нас не генерира сигурност относно бъдещето на европейските инвестиции, макар че възможности не липсват, а кризите продължават да се задълбочават. "България остана единствената държава-членка без одобрен План за възстановяване. Докато други страни вече получиха общо 46 млрд. евро, които да инвестират в икономиките си, България е получила единствено отсрочки за внасянето на своя план. До края на годината трябва да бъдат договорени 70% от парите по него, а междувременно не е договорена и нито една от оперативните програми по новия програмен период", заяви Емил Радев.

Във фокуса на дискусията бе и решението за активиране на директивата за временна защита, която също отразява солидарността на ЕС към украинския народ. "Хората, които бягат от военната агресия в Украйна, ще имат право на статут на закрила, какъвто действа за бежанците. Той ще се прилага във всяка държава от ЕС в продължение на една година, но този срок може да бъде подновяван", обясни евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП. Като открои ключови аспекти от обхвата и приложението на директивата, той припомни, че тя съществува вече повече от 20 години, но досега никога не е била използвана.

Сред обсъжданите теми бе и Регламентът за управление на убежището и миграцията, който е в основата на бъдещата политика по миграцията на ЕС и гръбнак на новия Пакт за миграцията. Според Емил Радев обаче, въпреки предварителните очаквания, регламентът едва ли ще бъде гласуван до лятото. "Разнобоят в мненията на отделните групи затруднява постигането на напредък в преговорите. Това буксуване може да забави приемането на целия пакет", прогнозира евродепутатът.

В контекста на миграционната политика на ЕС той отбеляза и възможностите за легална миграция, които дава системата Синя карта. "Преразглеждането на правилата цели преди всичко да мотивира висококвалифицирани хора от трети страни да заемат свободни работни места на пазара на труда в ЕС, който е изправен и пред сериозни проблеми в резултат от застаряването на населението и нарастващите изисквания за умения", отбеляза Радев. Той се позова на проучване, според което ЕС е изборът на дестинация за работа само за 31% от високообразованите мигранти извън държавите-членки.