Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
| Епископска базилика край Варна крие безценни съкровища, но тъне в забвение и разруха | ||||||
| ||||||
Със сигурност в нея се съхраняват и мощите на светец, а не е трудно да се предположи и че близката епископска резиденция крие изключително ценни артефакти. Нужно е държавата да инвестира с приоритет в този значим археологически обект, тъй като вече 61 години светинята е оставена на произвола на съдбата, засипана с пръст. "Девня - древна и модерна“ се сдоби с научен труд на английски на гл. ас. д-р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей във Варна, който е изследвал архитектурата на епископската базилика. Обобщаваме най-важните акценти от публикацията, като прилагаме уникални снимки от археологическата експедиция, състояла се в средата на миналия век. Най-голямата раннохристиянска базилика в Марцианаполис е открита между 1956-1958 година. Въпреки значимостта на находката тя не е добре проучена. Години след разкопките църквата е оставена необезопасена, изложена на влиянието на атмосферните условия и човешкия достъп. Затова част от мозайките са допълнително увредени, а някои мраморни елементи са откраднати. Доста по-късно е взето решение мозайките да бъдат затрупани с пръст, за да се предпазят от атмосферните влияния. Стените на базиликата обаче остават непокрити. Много мраморни елементи са открити при разкопките – основи на колони и капители. Някои от тях са оставени сред руините, други са изложени пред сградите на полицията и в Музея на мозайките в Девня, както и в двора на Археологическия музей във Варна. По различни причини повторни разкопки не са предприети, така че има много въпросителни за архитектурния план, хронологията и датирането на този паметник. Досега в Марцианополис и околностите са разкрити 5 раннохристиянски църкви. Тази обаче е най-голямата и е разположена в центъра на античния град. Затова най-често е наричана Голямата или Епископската базилика. Предполага се, че именно тук е била "катедралата" и седалището на най-висшестоящия свещеник в провинцията – заради размера, местоположението, вътрешната структура и изключителните декорации. Близо до църквата са разкрити няколко помещения, което предполага, че до нея е бил разположен жилищен комплекс, вероятно епископската резиденция. Базиликата е била трикорабна, с полукръгла апсида, трансепт и голям нартекс (притвор). Дълга е 38'7 м и широка 25'30 м. Ориентирана изток-запад. Нартексът има шест входа. Наосът (централното пространство) е с размери 23 на 27 метра, разделен на три части от две колонади с по пет колони, подкрепящи арките. Така била изградена системата за вертикална опора. Под всяка колона имало правоъгълен блок, грубо гравиран с неравни ъгли. На върха били поставени капители. Сред интересните находки е коринтски капител с изображение на орел. Много малко се знае за обзавеждането, украсата и богослужебните предмети. Почти нищо не е запазено от олтара освен малък фрагмент от основа. Любопитна е олтарната маса, която е с доста по-големи от обичайните за Тракийския диоцез размери. Археолозите и историците предполагат, че декорацията е била изключително пищна. Колонадите били от мрамор. Коринтските капители били украсени с медальони, типични за втората половина на V и началото нa VI век. Важна част от орнаментиката са мозайките, покривали пода на трансепта и наоса. Около олтара са открити червени фрагменти от гипс. Сред любопитните артефакти е лампа във формата на круша с напречни релефни прорези. Под пода на базиликата била изградена гробница. Местоположението ѝ предполага, че е била предназначена за висшестоящ представител – вероятно епископ или ктитор. Няма съмнение, че в храма се съхраняват мощите на светец. Сред най-важните въпроси е датирането на църквата, което може да намери категоричен отговор едва след провеждането на нови разкопки и изучаване на различните пластове и артефакти в нея. Досега са открити монети от времената на император Аркадий в края на III и началото на IV век, на Юстиниян – от средата на VI век, както и късноантична керамика. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 09.12.2019 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обявяват новия партньор на Ралица Паскалева в "Игри на волята"
08:51 / 25.11.2024
Скъпите имоти във Варна: Каква е причината?
13:15 / 24.11.2024
Догодина вероятно няма да има български праскови, череши и сливи?
09:36 / 24.11.2024
Зрелищна катастрофа в Аспарухово! Кола се е обърнала по таван
10:04 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
