„Плащаме си данъците като всички останали, а тук асфалт никога не е полаган от 60-те години насам", твърдят живеещите на улицата, осеяна с лунни кратери. Обяснението на институциите, че парите не стигат, не ги успокоява много. Всъщност пари м.г. се намериха за асфалтирането на ул. 13. Там трасето е придобило цивилизован вид. Асфалт е полаган и по ул. 14. Трасето обаче започнало да се дупчи тук-там. Местните помнят, че преди година-две морски бизнесмен, живеещ наблизо, се ядосал на ямите, в които троши джипа си, и сам платил за закърпване на улицата. Скоро обаче кратерите се отворили.
Местните се чудят на какъв принцип се избират улиците за асфалтиране. Живеещите на ул. 24 считат, че тяхната е подмината, защото не живее нито един варненски велможа. Почти всички вили са стари, строени преди около 20 - 30 години, и парцелите са наследствени. Преди няколко десетилетия дори сами си носели стълбовете за електричество.
В същото време ул. 24 е възлова и единствената възможност за големите камиони със строителни материали да преминат през квартала. Тогава се вдига прахоляк, който влиза директно в домовете. Някои дори се заканват да сложат бариера на пътя заради нежеланието на институциите да им обърнат внимание. С подръчни средства се опитвали да запълнят траповете, но ефектът бил краткотраен. При всеки дъжд отсечката се превръща в кално езеро, а зимата - в ледена пързалка. За канализация обаче „баровците" на Евксиноград дори и не мечтаят. Карат я на септични ями.
Източник: в. "Народно дело"