Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
| Евродепутат във Варна: Мит е, че след 2020 г. европейските пари ще свършат | ||||||
| ||||||
Конференцията "Бъдещето на кохезионната политика на ЕС", организирана от Областния информационен център – Варна, събра представители на общините, на НПО-сектора, на бизнеса и академичната общност, студенти и експерти в сферата на европейските проекти и програми. Сред официалните гости бяха народните представители от ГЕРБ Таня Петрова и Емилия Милкова. Събитието откри проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", който бе домакин на събитието. Приветствие отправи и областният управител Стоян Пасев, а в поздравителен адрес до участниците министърът, отговарящ за Българското председателство на Съвета на ЕС, Лиляна Павлова изрази удовлетворението си, че кохезионната политика остава сред водещите дискусионни теми като инструмент за инвестиции в растеж и заетост. Тенденциите по отношение на Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. и приоритетите на България бяха представени от Малина Крумова – съветник на министър-председателя и член на работната група относно Кохезионната политика, Людмила Тозева и Мирослава Пигова от дирекция "Централно координационно звено" в Министерския съвет. Модератор на форума бе Георги Харизанов, зам.-председател на Института за дясна политика. В качеството си на докладчик по регламента за кохезионна политика българският евродепутат Андрей Новаков увери, че работи за повече пари за регионите и по-лесен достъп до европейско финансиране. "В Брюксел говорят за "галактика от инструменти за финансиране", но тя не трябва да е далечна и недостъпна за хората. Необходима е единна книга за работа с европейски фондове, нужни са единни правила, така че кандидатстването по европроекти да бъде лесно като четенето на вестник. Само така ще могат максимално да се възползват фермери, студенти, млади учени, малък и среден бизнес", категоричен бе Андрей Новаков. По думите му в предложението на Европейската комисия за България са заложени 8% повече спрямо това, което имаме в момента, така че ще получим почти 9 млрд. евро за кохезионна политика. "Увеличението е изключително важен знак на фона на 10% по-малко средства средно за ЕС и на 22-24% по-малко за някои държави, като например Унгария, Чехия и Полша. Мит е, че след 2020 г. парите ще свършат! България внася малко над 0,5 млрд. евро в европейския бюджет и получава в пъти повече ежегодно. С други думи, дори и да се увеличи вноската ни след Брекзит, пак ще получаваме много повече, отколкото внасяме", изтъкна евродепутатът. Той допълни, че излизането на Великобритания от ЕС без сделка ще коства около 112 млрд. евро. "Още няма решение как би могло да се компенсира такава сума, но и увеличение на многогодишната финансова рамка с 1/10 от сегашната й стойност би било достатъчно", поясни Новаков. Той отбеляза, че общините у нас са натрупали рутина при работата по европейските програми и резултатите са видими. "България е гледана под лупа, но се справяме значително по-добре от много други държави в ЕС", увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП и уточни, че нивото на допускани грешки е под средното в Европа, което ни нарежда сред отличниците по отношение на управлението на европроекти. Сред приоритетните теми в регламента за новия програмен период Новаков открои енергийната ефективност и инфраструктурата, за която са заложени средства и във фонда за сближаване на най-бедните региони и във фонда за регионално развитие. "Ще настоявам фондът за развитие на земеделските райони да се върне под шапката на политиката за регионално развитие", информира още евродепутатът. "В предложението, което получих, преди да започна да работя по регламента, е предвидено намаление за финансирането по проект, включително за най-бедните региони, от 85% на 70%. Аз съм против, защото има общини, в които дори 30% съфинансиране е проблем. Нерядко за да се реализира проект, даже при 15% съфинансиране се налага да се ползват средства чрез фонд ФЛАГ или национална подкрепа. Ще отстоявам позицията, че най-бедните региони трябва да получат минимум 85% еврофинансиране", заяви Андрей Новаков. Той изрази надежда, че до края на тази година ще получи подкрепата на ЕП, а до Великден догодина ще има яснота относно конкретното увеличение на вноските, както и на средствата за най-бедните райони, за екология и регионално развитие. В отговор на поставените от студенти въпроси Андрей Новаков увери, че средствата по най-успешната програма на ЕС – Еразъм, ще се увеличат. По повод недопускането на нарушения при управлението на европейските проекти, той обяви, че се предвижда единен одитен контрол, който да е ефективен, без да обременява допълнително бенефициентите. "В този регламент бюджетът след 2020 г. все още е ненаписана книга. От нас зависи дали ще го напишем като визионери или като чиновници", заключи Андрей Новаков и призова всеки, който има конкретно предложение, да го изпрати до 3 декември, когато ще бъде гласувана позицията на Европейския парламент в комисията по регионално развитие. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 29.10.2018 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Променят кръстовището до този мол във Варна
16:40 / 20.11.2024
Светна най-голямата коледна къща във Варна
10:27 / 21.11.2024
Община Варна с важно съобщение за такса смет
16:26 / 20.11.2024
Важна дирекция в Община Варна с нов началник
14:09 / 20.11.2024
Главният архитект на Варна съобщи важни данни за строителството в града
08:21 / 21.11.2024
Вижте какво поставиха за нощна Варна
16:27 / 20.11.2024
Подземни контейнери за смет ще има във Варна?
15:24 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове? | ||
| Много добре (468) | 14% | |
| Добре, но можеше и по-добре (456) | 14% | |
| Не се справи (639) | 19% | |
| Пълна трагедия (1766) | 53% | |
