Основни източници на замърсяване на въздуха с фини прахови частици са транспортът, отоплението на твърдо гориво и индустрията в районите, където я има. Дори в най-лютия студ, когато комините не спираха да димят, не са отчетени по-високи нива на замърсяване, каза още Радилова.
По думите й неблагоприятните метеорологични условия - температурните инверсии, налягането при минусовите температури, липсата на вятър, също водят до повишаване на праха във въздуха. "При определено атмосферно налягане и определена минусова температура се създават предпоставки за т.нар. "тапи". Това означава, че налягането не позволява на дима от комините да се отдели по-високо в атмосферата от земята. Ако няма и вятър, това стои като смог", каза Радилова.
Най-прашните места във Варна са в централната част, където минава основният автомобилен поток - булевардите "Цар Освободител", "Мария Луиза", "Левски", както и Аспаруховият мост. През зимата по-мръсен е също въздухът в районите, в които има основно къщи. Проблемът на някои от тези места е и това, че хората са недобросъвестни и горят в печките си какви ли не неща, а повечето са опасни. Едно от тях е пластмасата.
"Oт изгарянето на пластмасата се отделят диоксини и фурани. Те. От една страна, създават един вкус в устата на хората, които ги погълнат, и от друга - водят до щипене, парене. Елементите, които се отделят от изгарянето на пластмасата, са канцерогенни", каза още Радилова.