"Пожелавам на всички да са усмихнати и да знаят, че в България ще е случат хубави неща, убеден съм в това, имам силно вътрешно усещане. Целият ми съзнателен живот мина в някакъв преход, но вярвам, че ще живеем по друг начин! След като минем през най-гадното, след година може би, България ще бъде супер страна. Тук е най-прекрасното място. Аз съм влюбен в България, патриот съм в душата си!", сподели за Varna24.bg победителят в "Гласът на България", варненецът Георги Шопов.
Ето какво още разказа за медията ни талантливият морски рокаджия:
"Чувствам се много добре, у дома със семейството ми, записвам нови неща, това е най-важното в момента, работя...Мотивът и вдъхновението на тази победа беше моята малка дъщеричка. Когато се завърнах ме посрещна радостна, не можехме да се отлепим един от друг. Ходихме по магазините, купихме подаръците, които бях обещал. Беше силна емоция.
В един толкова мащабен формат като "Гласът на България" конкуренцията е голяма, защото се оказа, че България е страна, в която има много пеещи хора и то пеещи добре. Това, на което ме научи тази битка, е да бъда по-отговорен. Винаги съм обожавал работата в екип. "Гласът на България“ е голяма институция, защото каквото са хванали го докарват докрай. Хората от този екип са на най-високо ниво и от тях можеш да научиш много. Има строга организация и всеки знае какво прави, над сто човека екип са. Всички туптят като едно сърце, това е екипност и няма как да не направи впечатление на амбициозен човек като мен".
Жоро е художник. На въпроса помагат ли си или си пречат талантите, които има, сподели:
"Музиката и рисуването винаги си помагат, но рисуването си иска своето време, музика също, но двете заедно на сто процента не може да вървят паралелно, защото и на двете трябва да се отдадеш изцяло.
Винаги тъгата ражда изкуство. Никога, когато си щастлив, не можеш да направиш нещо чак толкова велико, нещо, което да те удари в сърцето и да те разплаче. Тъгата ражда най-силните неща. Най-великите произведения на изкуството се раждат от тъжни поводи. Една раздяла може да роди най-великата балада.
Питаш ме с какво съм спечелил публиката в тази надпревара? Смятам, че съм естествен и откровен. Това, мисля, най-много стигна до сърцата на хората. Нямах предварителни стратегии какво да направя. Оставих се на течението и бях готов да реагирам в нормално време на събитията. Понеже съм емоционален човек, личи ми всяка емоция, защото не съм затворен човек, личи ми радост и тъга, нервност и спокойствие, и хората го виждат. Живеем затворено, затова, когато хората видят нещо истинско и искрено, се радват на тази емоция. Това не е умишлено, такъв съм си.
Вярно е, че ситуацията с пандемията и кризата, която удари и хората на изкуството, е тежка, но съм убеден, че за всички има светлина в тунела.
Изкуството е емоция. Дали рисуваш, пишеш, пееш, правиш го за някой, който гледа и ако няма до кого да достигне не може да ти се върне тази емоция и енергия. Това е надграждане и празник, това е общуването с публиката. Ако направиш изложба и дойде човек, намери себе си в някоя картина и ти каже две добри думи, това е смисълът. Изкуството е за хората, то стига до тях, ако е с любов. Светът се разви с тези онлайн връзки, но друго е, когато хората са събрани в една зала. Колкото и хубав да е записът на един симфоничен оркестър, на компютъра е едно, а в залата вибрацията от естествените натурални звуци те удря в сърцето и плачеш, това е невероятно.
Питаш ме дали славата тежи или помага? Ако се вземеш много на сериозно и се самозабравиш, според мен е много тежка, даже болезнена, защото на егото като му хареса и става страшно. Аз съм такъв, какъвто съм, радвам се, когато някой ме спре, снимаме се, казваме си по нещо готино. Радва ме, защото хората са имали емоция, докато са гледали предаването и са ме запомнили като образ, та като ме видят, се вълнуват. Както аз бих се развълнувал, ако срещна мой идол.
Моето послание е първата ми авторска песен, "България“. В нея се казва: "Заедно с теб, заедно с мен, силни ще бъдем в България!“ Само когато сме единни ще имаме успех! Песента не е направена за ситуацията в момента. Тя беше измислена две седмици преди полуфинала на "Гласът на България“. Моите песни са за Бог, за светлината, за единството, за радостните неща...Това е заложено и в този текст, но мина време и песента излезе точно, когато започнаха протестите. Не съм целял провокация с нея.
Пожелавам всички да са усмихнати и да знаят, че имам вътрешно усещане, че в България ще е случат хубави неща. Убеден съм в това! Маят целият съзнателен живот мина в някакъв преход, но вярвам, че ще живеем по друг начин. След като стане най-най-гадното, след година може би, България ще бъде супер страна. Тук е най-прекрасното място. Аз съм влюбен в България, патриот съм в душата си!"