Гледаха дело за смърт в морето

Оборудването на плажните спасители във Варна е толкова, колкото да има някакво, но не и достатъчно. Това се отнася и за лодките, и за останалите принадлежности. На всяка двойка спасители, която отговаря за един пост, се падат само чифт плавници и по една бройка маска, буй и шнорхел. Това стана ясно в съдебната зала, където старшият спасител Петър Калвин бе изправен да отговаря за смъртта на 18-годишния Радослав Узунов, удавил се близо до шамандурата на седми пост на южния плаж през лятото на 2010 г.

На 18 юли към 13,30 ч. Радо влязъл да се изкъпе заедно със свои приятели. Било съботен ден. Адска жега. Морето спокойно, флагът зелен. И на брега, и във водата гъмжало от народ. Въздухът бил изпълнен с всевъзможни шумове. Момчетата поиграли на топка, после заплували към шамандурата. Радо бил пред останалите. Потапял се няколко пъти във водата и отново изскачал. После... "Глътна вода, почна да се паникьосва и да маха с ръце. После потъна и вече не се показа", разказа в съдебната зала приятелят на загиналото момче 16-годишният Юри. Той лично се гмурнал да спасява другаря си. Успял дори да го види, докато бил под водата, въпреки че тя била мътна. Успял и да го хване за ръката. Опитите му обаче да го издърпа останали неуспешни.

"Излязох на брега да повикам помощ. Казах на един наш съсед и той се гмурна, но не успя да намери Радо", разказа още Юри. И докато паниката на двамата се увеличава, виждат помощ. До тях има спасител, повикан по телефона от колегата си, който в същото време е близо до инцидента, но на борда на спасителната лодка. От там старшият гард Петър Калвин направлява спасителната акция, като се взира във водата и с греблото опипва там, където не се вижда добре.
След намесата на втория спасител потъналото момче за секунди е извадено на повърхността. После бързо го прехвърлят на брега. Следват обдишване и сърдечен масаж. "Една лекарка имаше. Тя каза, че отдавна е мъртъв. Дойде линейка, лекарите пак правеха нещо, но и те казаха, че е умрял", разказа Юри. И допълни: "Човекът от лодката слезе на брега, при нас беше. Миришеше на бира, а ние му се развикахме защо не е слязъл да спаси Радо", завърши тъжния си спомен момчето.

Търсенето на сляпо било загуба на време

Основният въпрос, на който родителите на удавения Радо искат отговор в рамките на делото, е защо Петър Калвин, който е бил там и е видял силуета на детето им във водата, не е скочил веднага да го извади, а е повикал по телефона друг спасител от сушата. "В този случай направих това, което трябваше - извиках човек с екипировка. Защото без маска под водата да слезеш, е все едно късоглед човек да чете без очила. А колегата успя да дойде достатъчно бързо - от момента, в който двамата младежи ми извикаха, че момче се е удавило, до идването му бе изминала около минута и половина", коментира в съдебната зала Калвин. След намирането на тялото спасителят извлякъл Радо по вода. "Нямаше как да го кача на лодката, защото беше отпуснат. И двамата щяхме да се обърнем. Лодката е пълен боклук - обръща се лесно при всяка вълничка. Плаващ леген. Купена е, колкото да се каже, че имаме лодка за постовете", коментира подсъдимият, който е спасител от 1991 г. насам.

Думите му, че водата е била мътна по това време и заради това е било по-разумно да се обади на екипиран спасител да извлече удавника, бяха потвърдени и от останалите разпитани спасители. А биреният дъх бил потвърден от съдебномедицинска експертиза, според която съдържанието на алкохол в кръвта на спасителя било 0,96 %. "Предната вечер бях на рожден ден и от там е алкохолът", обясни Калвин.

Родителите искат 160 000 лв. кръвнина

Родителите на удавения Радо бяха конституирани от съда като граждански ищци. Още в началото на заседанието те поискаха кръвнина от Петър Калвин в размер на 160 000 лв. Докато изслушваха показанията на старшия спасител и неговите колеги, реагираха на коментарите, че никой не гледа цвета на кожата, когато някой има нужда от помощ и се дави. Майката Гинка Узунова само поклати глава в знак на несъгласие. Тя е убедена, че заради ромския произход детето й не е получило адекватна помощ във фаталния юлски ден.

Лекарки спринтират по жежкия пясък

Освен липсата на адекватно оборудване на спасителните постове по варненските плажове се оказва, че лекарите и сестрите от медицинските пунктове следва да спринтират по парещия пясък с оборудването си, за да стигнат до пациентите. Това пък разкри по време на делото спасителят Детелин Колев, на когото Калвин звъннал за помощ и който само минута след като приел сигнал, се хвърлил във водата и намерил Радо. Още докато го влачил към брега, младежът разбрал, че удавникът няма пулс. "На 7-и пост няма медицински пункт. Има, но на 300-400 метра. При такава ситуация ние звъним по мобилния на колегите спасители, а те съобщават на доктора, който трябва да прибяга до нас. В случая ставаше въпрос за жена на средна възраст, а времето беше доста горещо", коментира Детелин.

Източник: в. Народно дело