Плетньов припомни, че след тръжна процедура през месец май, миналата 2015 година, две фирми-кандидатки за изготвяне на проект са проявили интерес. Почти веднага след одобряването и е започнало изпълнението. Архитектите са подарили проекта на Община Варна като не са взели пари за това. Работи се по пешеходна зона с велоалеи и полагане на мраморни плочки в пространството пред Термите. 220 000 лева е стойността на целия проект като 180 000 са за реставрацията на централната част до басейните, а 40 000 - за реставрацията на термите. Предстои довършването на детайли по изграждане на тоалетни, сервизни помещения, бюфет, книжарница, каса, в която ще се продават билети. Високата козирка на входа на археологическия обект ще го скрива от погледа на минувачите.

За да се привлекат повече туристи, ще бъде поставена голяма плазмена стена, на която ще бъде прожектиран филм за музеите на Варна. Все още входът на Римските терми откъм ул. "Сан Стефано" е строителна площадка, но до края на този месец ремонтът ще приключи. Ще бъдат възстановени оригиналните павета. Работното време на Термите ще бъде до 22.00 ч.

Има готов проект за ремонта на Аладжа манастир за 4 млн. лева - каза още каза директорът на Регионалния исторически музей. Пари обаче още не са осигурени. 600 000 - 700 000 лева ще бъдат отделени само за укрепването на скалния масив, а останалите - за изграждане на алея, осветление и ремонт на катакомбите. След като държавата даде управлението на няколко значими туристически обекта, сред които Аладжа манастир, Римските терми на Одесос и Римската баня в ръцете на Община Варна, ние имаместимул и мотив да търсим по-задълбочено динансиране, каза още Плетньов.

"Болест на всички програмни проекти в България е, че искаме да правим нещо, но не знаем как да го организираме - каза на срещата с журналисти експертът, архитект Владимир Рачев , директор на Регионалния инспекторат за опазване на културното наследство за Североизточния район. Именно този проект с жеста на архитектите, които не взеха стотинка за идеята си е пример за това - как може да се работи успешно с големи археологически обекти.

Освен това с нощно осветление са оборудвани и Големите римски терми. "Наред с всичко това се надяваме скоро в Големите терми да бъде изграден и нов, модерен посетителски център", каза още проф. Плетньов. Несъмнено обаче най-интересно за туристите ще бъде обновяването на една от залите в самите римски терми, която ще бъде обособена за моноспектакли. За целта вече е поставено и осветление, като има идея да се направи дори и подвижно лятно кино. 

"Знам, че звучи малко носталгично, но едно лятно кино има своята романтика и мисля, че ще се радва на голям интерес", категоричен бе специалистът.

Наред с това, проф. Валентин Плетньов заяви, че се надява скоро Аладжа манастир и други археологически обекти да бъдат прехвърлени на общината, като тогава местната администрация ще може да кандидатства по различни проекти за тяхната социализация. Ако това се случи може да бъде реализиран и нов маршрут, който да развежда туристите именно по тези културни паметници. "Ако това се случи, Варна ще стане единственият град по Черноморието, който ще има разработени проекти за християнски туризъм", каза още проф. Валентин Плетньов. Той допълни, че този вид туризъм е особено популярен в някой държави, особено в Русия.

Според Плетньов ремонтът няма да се отрази на посещаемостта на туристическия обект. Годишно големите Римски терми се посещават от около 10 000 души, като приходите от продажба на билети са близо 30 000 лева.

Римските терми на древния Одесос са една от големите забележителности на днешна Варна. Руините датират от втори век, когато Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и на римската провинция Долна Мизия. Останките на римската сграда, представляваща обществена баня, са с височина почти 20 метра и разположени на над 7 000 кв.м. площ. Това ги превръща в най-мащабната запазена антична постройка в България.