Градската художествена галерия уютно място след ремонта, но с още кусури

След ремонта Градската художествена галерия "Борис Георгиев" се превърна в уютно място. Изглежда светло, чисто и приветливо. Това, разбира се, е едната страна на монетата, тази, която вижда отдалия се на културни занимания посетител. Другата остава в полезрението на очевидците на събитията от предишните месеци, когато сградата бе затворена и в нея властваха т.нар. майстори.

На тяхната офанзива в началото на лятото бяха подложени 8 обекта - част от варненските музеи и двете общински галерии. На повече места се потвърди заветната мечта на всеки българин - да не ти влиза майстор в къщата. "Имахме късмет. Ремонтът тук приключи сравнително добре", похвали се изкуствоведът Румен Серафимов, който е уредник на ГХГ. Той допълни, че най-голямата им придобивка е професионалното осветление.

Според мен ситуацията е по-скоро от типа едноок сред слепи. Безспорен факт е, че цялостният й вид е освежен. Стените са бели, прозорците и дограмата чистички, приятно му е на човек да се разхожда вътре. Но пак българска работа - да е добре, ама да не е съвсем изкусурено, че да има и за следващия път. Когато завали, вали и вътре. В проектът за реконструкция и модернизация на сградата, възлизащ на близо милион, покривът не фигурира, а сградата не бе ремонтирана основно от 1989 г., когато от Мъжка гимназия е превърната в художествена галерия. Гримьорните, изградени на последния етаж, който се използва и като концертна зала, са без осветление. Вероятно има и други проблеми, но времето ще покаже.

Новата визия на Градската галерия предполага и обновена експозиция, подчинена на мотото "100 години варненски художници". Откриването е тази вечер. Разположена е по всички етажи на сградата. Първият е за работите на 55 автори, чийто живот и творчество е свързан с морската столица. Там обаче липсват най-младите артисти на този град. Една от залите е посветена на Борис Георгиев, чието име носи ГХГ. Там са показани и 13-те произведения, дарени от дъщерята на художника Вирджиния Джакомети.

Във фоайето на вторият етаж е разположена колекцията от 9 портрета на знатни особи от Гент, рисувани 1647-1648 г., предоставени от Иван Станчов. По залите произведенията, живопис и скулптура са разгърнати хронологично, според развитието на българското изкуство. От представителите на властващото през 20-те години на миналия век са включени Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Стоян Велев. Следващото помещение е за творците на 30-те години - Бенчо Обрешков, Васил Бараков и др., повлияни от френската живопис художници. И на тримата най-ярки автори, свързани с Варна, е отделено подобаващо място. Това са Георги Велчев, Георги Урумов-Калиакра и Христо Каварналиев. Своя зала е получило и изкуството на 60те - 80-те години на миналия век. Представено е от Дечко Узунов, Светлин Русев и т.н. Мащабните работи са на третия етаж.

На фоторепортажа на Иво Хаджимишев за Хенри Мур е отделено част от пространството на последния етаж на Градската галерия. Колекцията от кадри бе дарена на варненското артпространство преди година-две и за първи път се показва. Снимките от изложбата "В ателието на Хенри Мур" са правени в началото на 80-те години на миналия век. Те са част от репортаж за големия скулптор, правени от фотографа за списание "Отечество". Последно са показвани през 2006 г. В центъра на експозицията е голям фотос на ръцете на Хенри Мур.

С тази колекция, както и цикълът "Нормандия - места на памет", отново на Хаджимишев, беше сложено началото на най-новия отдел на фонда "Съвременно изкуство и фотография".

Източник: в. Народно дело