Градските автобуси станаха "мразобуси"

Спомняте ли си онова американско шоу, в което пускат разни хора да оцеляват в нечовешки условия. Тези дни варненци успешно могат да засрамят дори и сървайвърите, защото са подложени на доста по-екстремни изпитания от тях. И то не къде да е, а на път от дома до работното си място и обратно. Достатъчно е само да нямаш личен автомобил и да ти се налага да ползваш градския транспорт, за да се впишеш в редиците на варненските сървайвъри.

Предизвикателството да оцелееш започва още в момента, в който си подадеш носа навън. Минусовите температури, невиждани от голяма част от хората по тези ширини, могат да смразят и най-горещата кръв. Първата фаза е да се пребориш с ледовете по улици и тротоари. Успееш ли, стигаш цял до спирката. Там следва етап 2 от изпитанието да отидеш до работа читав. Трябва да чакаш на изключително кокетните спиркозаслони в нашия град. Красиви са, но пазят ли достатъчно от вятър, дъжд, сняг, че дори и от слънце, мислим си в тези студени дни. И вчера хората по заслоните бяха благодарни, че вятърът е утихнал и чакането на автобуса не е чак толкова непоносимо.

Очевидно е, че в тези дни желаещите да се возят на градския транспорт силно са намалели, правят го само онези, които нямат никаква друга алтернатива. Защото и автобусът не ти носи много по-голяма топлина. При обявяване на код оранжево властите имат предвид, че времето е опасно, като предупреждават за възможни щети и жертви и съветват гражданите да бъдат много внимателни. Както е известно, този код действа в цялата страна заради рекордно ниските температури. Въпреки че тази система за предупреждения се отнася за външните условия, спокойно можем да кажем, че оранжевият код действа и във варненския обществен транспорт. Да издържиш от спирка А до спирка Б, е финалното предизвикателство. И за да не е голословно, решихме лично да проверим каква е ситуацията в рейсовете. Едно е сигурно. Въпреки твърдението на синоптиците, че в сряда ще е по-мразовито, отколкото във вторник, това не важи за обществения транспорт.

Кондукторите затварят ръчно вратите

Във вторник станах свидетел на наистина абсурдна картина, в която кондукторката в автобус 148 трябваше лично да минава на всяка спирка, за да повдига и затваря последната врата на автобуса, защото пантите й бяха замръзнали от студа. По стъклата на превозното средство пък можеше да се рисува в скрежта. В рейса пък беше толкова студено, че билетопродавачката се беше сгушила в дебело яке и обслужваше пътниците с ръкавици, колкото и неудобно да й беше това. Те от своя страна дори и не помисляха да свалят шапките и шаловете, защото чувството, че навън може и да е по-топло, беше доста силно.

Е, в сряда точно на такива картинки не се натъкнах, макар да се повозих на 5-6 автобуса. От разговорите си с хората в автобуса обаче разбрах, че това да затварят ръчно вратите изобщо не е прецедент и честичко се случва при тези ниски температури. Слънцето сгряваше рейсове и скрежта се беше разтопила от стъклата. В някои от превозните средства дори си личеше, че работи парното.

И шофьорите мръзнат

Само в един-единствен рейс термометърът показа над 16 градуса. Според прокуристът на общинския превозвач "Градски транспорт" инж. Веселин Михайлов, цитиран от "Дарик", толкова е температурата, която трябва да се поддържа във всички автобуси. Е, в повечето тя не надхвърляше 10.

Съвсем друга беше ситуацията в старите икаруси. По обяд се качих на автобус номер 20 от чешката марка. Първото, което ти прави впечатление вътре, определено е студът. И няма как иначе, след като вътре е едва 3 градуса. Ако пътуваш от "Владиславово" до центъра, измръзването на крайниците е гарантирано. Веднага на очи се набива кондукторката, която е навлечена с дебело палто, под което едвам се забелязват очите й. Казва, че си носи парното на гърба, а краката й вече са на ледени късове. Малцината пътници подхващат разговор как ли трябва да се чувства шофьорът в тези екстремни условия, след като не може да се разтъпче, за да се сгрее. Идва и притеснението, че вероятно от студа и реакциите му са забавени. Естествено, има и роптания защо автобусите са неотоплени. На тях се отговаря плахо, че до предишния курс в рейса е било топло. Нафтата за печките обаче е стигнала само дотук, а сега пръв приятел на шофьора и кондуктора е слънцето. Да му мислят обаче онези, които ще трябва да реализират вечерните курсове. Макар и премръзнали, пътниците не смеят да се сърдят на водача и продавачката на билети. По-скоро им съчувстват, че трябва да работят при тези условия.

Източник: в. Народно дело