©

Бивши и настоящи ученици от НУИ "Д.Христов":	виж още

Една неформална група от художници, родени главно през първата половина на 80-те години на ХХ век, се събират в изложбата "Генезис". Очакват да се случи нещо интересно и значимо за Варна - градът, в който повечето от тях живеят и работят и са получили средното си образование в Националното училище по изкуствата "Добри Христов". Тяхното по-нататъшно формиране е продължило в Националната художествена академия, Великотърновския университет, Шуменския университет и Нов български университет, с пътувания в други страни и участие в самостоятелни и колективни изложби. Не са неизвестни за ценители и по-широка публика, но все още не са достатъчно познати. Свежестта на творческите им търсения в живописта, скулптурата, графиката, рисунката и фотографията е впечатляваща и непреднамерена. Определено може да се каже, че персоналните им почерци са ясно изведени и развити, независимо от сравнително краткия изминат път.

Александър Бузилов, Александър Петров, Боян Янев, Васил Пенчев, Венци Марков, Веси Радева, Георги Кенаров, Емилия Бояджиева, Ивайло Николов, Илиян Пеев, Кирил Харалампиев, Марина Варенцова - Русева, Мирослав Йотов, Николай Русев, Светлан Стефанов, Свилен Георгиев, Стефан Стефанов, Христина Цонкова, Христо Савов, Юлия Бузилова, Явор Григоров и Явор Пенев споделят убеждението, че в името на Изкуството има смисъл да бъдат заедно, за да покажат публично любовта си към красивото - като един вик, че ги има, че са тук, че работят - и с подобна изява да отворят "вратата" за всички млади техни колеги. В контекста на художествения живот днес, който в значителна степен е ограничен и негативно повлиян от обществената среда, искрената вяра в силата и енергията на творчеството е достоен за уважение мотив за отговорно професионално и личностно поведение.

Историята на изкуството е богата на много примери за създадени в ранна възраст произведения, които след време се оказват т.нар. "христоматийни образци" от високо цененото наследство на техните автори. Категоричен отговор на какво се дължи това няма. Но със сигурност свободата, непорочността, целеустремеността и талантът на младите създават своеобразна амалгама от емоционалност, която заслужава още сега да бъде споделена и подкрепена.