©

Оперативни намеси по лицето трябва да бъдат предприемани само по строги показания, спазвайки правилата за естетика и хармония на лицето. Така например на едно едро лице, каквото имат немалко българи, не подхожда малък нос, въпреки че пациентът е решил така да бъде, изтъкна лицево-челюстният хирург.

"Примерът, който обикновено давам на пациентите, е, че на балтон не върви да се зашие копче за риза. Още в древността Хипократ е казал: "Лицето не търпи грубост". По тази причина аз лично смятам, че всяка една интервенция в областта на лицето трябва да отговаря на високи естетични критерии", добави проф. Тончев. Той разкри, че естетични операции извършва тогава, когато желанията на пациентите са приемливи със собствените му разбирания за красота. "В немалък процент от случаите отказвам, защото знам предварително резултата", сподели специалистът, който извършва по 250-300 операции годишно.

Според него няма малка или голяма операция. Има само голяма беля от малка операция и обикновено това действа отрезвяващо на голям процент от хората. На първо място винаги се поставя функцията - когато има нарушения в дъвченето, преглъщането и дишането има основания за извършване на оперативна интервенция.

Клиниката по лицево-челюстна хирургия е единствената, която за 10 години от своето създаване, има непрекъснати положителни резултати. В нея успешно се лекуват и доброкачествени тумори на слюнчените жлези.

"Колкото и да са красиви зъбите, ако не изпълняват своето физиологично предназначение, за какво са? Това не е бижу. Това не е украса", изтъкна още специалистът по орална и лицево-челюстна хирургия.

В Клиниката годишно се правят 50-60 корекции на "заешка устна" при децата. Операциите са повече от една и се налага помощта и на други специалисти. Лечението обикновено отнема много време и средства.

Има родители, които искат да коригират клепналите или стърчащи уши на децата си. Подобни дефекти нарушават психиката на малките в много случаи и операцията става наложителна, обясни проф. Тончев.

Белезите след операция в областта на лицето не са напълно заличими. Затова хирурзите се стараят да правят разрезите в трудно видими зони и в естествените гънки на лицето и шията.

"За лицето облекло няма. Човек може да си ушие по-широка дреха и никой да не разбере какво се е случило, ако има хирургическа намеса по тялото му. Докато при лицето нещата не стоят по този начин. Във всеки един момент могат да зададат въпрос на пациента "Кой ти причини това?". И зад въпроса "Кой?" стои определено име", коментира проф. Тончев.